— Няколко месеца? — възкликна Фейт. — Хората на Джейми Ковингтън вече започнаха да разследват случая. Бях принудена да сменя адреса си от страх, че ще ме разкрият.
— В такъв случай ти предлагам да напуснеш Лондон.
— С какво? — Фейт никога не би признала пред това гнусно създание, че предвидливо е спестила значителна сума. Това щеше да остане нейна тайна.
Хартуел наля в чашата си малко малвазия. Влажната мрачна атмосфера на пристанищната таверна подхождаше на целите им.
— Предлагам да си намериш жертва, която да заплати пътя ти, мила — каза той и пусна ръката й. — Имам да решавам мои си проблеми.
«Алчна, некадърна свиня!» — помисли си тя.
— И не си позволявай повече да ме заплашваш — каза той, докосвайки с тлъстия си пръст бузата й. — Ще ти дам препоръчително писмо. Не мисля, че си особено прозорлива в това отношение, мила — продължи той снизходително. — Но не смей да ме обвиняваш, както и аз не смея, защото и двамата имаме твърде много за губене. Особено ти… ако Бюканън някога те открие жива. — Той й се усмихна, показвайки пожълтелите си зъби. — Не се свързвай с мен, ако няма нещо спешно. А сега — Хартуел се изправи, — трябва да вървя, вече закъснявам. Довечера в двореца ще има фантастичен бал с маски. О! — въздъхна той драматично, — ужасно е тежко с всичките тези вечери и балове в чест на нашата нова кралица. Ще вземе да се окаже, че нашият крал си е избрал упорита гълъбица за голям ужас на кралската курва Касълмейн.
Фейт го изпрати с поглед. Вече бе спала с един от младите му лакеи, момче с лице на сводник, и бе получила известна информация, която Хартуел мислеше, че не й е известна. Изглежда, че бе изоставил или засега поне отложил плановете да се ожени за наследницата на Фицджералд и вместо това възнамеряваше да се венчае за застаряващата дъщеря на един проспериращ овцевъд. Фейт не се съмняваше, че жената не ще има дълъг живот след сватбата — толкова алчен за пари бе Хартуел.
Знаеше и че той е способен да я предаде на кралското правосъдие. Снощи бе видяла ясно това в очите му. Тъй че трябваше да измисли свой собствен план. Хартуел не струваше нищо — също като безполезния си член; не бе способен да освободи нито себе си, нито нея от заплахата, наречена Камерън Бюканън.
Побиха я тръпки. Не можеше да поеме риска проклетият шотландец да открие местонахождението й, нито пък Хартуел да я използва като разменна монета, за да спаси самия себе си.
Стигна до извода, че трябва да се избави и от Хартуел, и от Бюканън, и то незабавно. С крайчеца на окото си наблюдаваше лудориите на новопристигналите моряци, опитващи се да спечелят благоволението на дебелата келнерка. Тя ги разиграваше, опитвайки се да хване на въдицата мъжа с най-пълна кесия. Моряците се оглеждаха отчаяно да забършат каквото и да било, стига да е от женски пол — всички, с изключение на мълчаливия мъж, който пиеше сам на една маса. По дрехите му можеше да се съди, че също е моряк. Фейт придърпа качулката над лицето си и излезе от таверната.
Тръгна по тъмните улички, стиснала малкия си пистолет и скоро стигна невредима до новонаетата си къща. Затвори вратата и въздъхна облекчено. Лесно щеше да намери мъж, който да убие Хартуел; Бюканън бе по-опасен, но тя не можеше повече да се надява на никого, освен на самата себе си. Работата трябваше да се свърши веднъж завинаги. Смъртта на Бюканън щеше да я освободи и от страховете, и от спомените й.
Фейт Белами беше бясна, макар и да скри това от мъжа, който лежеше до нея и дишаше тежко. Допреди миг бе кокетна и мила, защото знаеше, че няма да й отнеме много време. Няколко изсумтявания и един-два тласъка бе всичко, от което той щеше да се нуждае, за да получи удоволствието си. Дори не й се наложи да се съблича, толкова много бързаше този глупак.
Затвори очи и се престори, че се наслаждава на неумението на партньора си. Той щеше да очаква няколко въздишки, тъй че тя бе задължена да му даде най-доброто, на което бе способна. Той далеч не бе най-яркият от мъжете, а тя търсеше точно това. Грижливо бе изработила първата им «случайна» среща, след като го бе наблюдавала да идва и да си отива от местната таверна. Бе изиграла ролята на овдовяла дама, манипулираше го толкова умело, че той не бе имал никакъв шанс, след като се бе спряла на него.
Бе му харесало да играе ролята на услужлив кавалер, който помага на дама, изпаднала в беда. «Изкълченият» й глезен свърши добра работа и привлече вниманието му. Нежното й потрепване от болка, смелата й решителност да продължи и да се върне в дома си въпреки навяхването го спечелиха. Прегърнал я през кръста с мускулестата си ръка, той й помогна да стигне до скромния й дом. Тя му бе толкова благодарна, че го покани, за да изрази признателността си.