Планът й бе прост. Тя щеше да му разказва малко по малко тъжната си история, привързвайки го все по-силно към себе си, за да не може той да узнае кога ще го хване в капана си. Тази вечер, когато се бе разплакала, след като му разказа подробностите за ужасното положение, в което се намирала, той ужасно се възмути, че чудесна жена като нея трябвало да понесе толкова нещастия.
Фейт би искала да може да се изчервява от момински свян, докато разказва историята си, но никога не се бе изчервявала, а и не бе нито свенлива, нито мома — това просто бе извън ограничения й репертоар. Вместо това сведе клепки и взе да стиска ръце в скута си, излъга го, че любимият й съпруг бил убит от могъщ мъж, който я желаел. Всичко се случило, когато отблъснала онзи мъж.
— Той искаше да ме направи своя любовница и аз, разбира се, отказах на това долно предложение. — Тя спря, за да постигне драматичен ефект. — Обичах съпруга си.
Все пак успя да подсмръкне, сякаш сдържа сълзите си.
— След два дни съпругът ми бе нападнат от разбойници, които обраха малкото ни пари. Същата нощ онова мръсно чудовище дойде в дома ми и настояваше, че щом мъжа ми го няма, ще имам нужда от закрилник. Зашлевих му шамар — каза тя убедително, — но нямаше полза. Той бе по-силен от мен.
— И ви изнасили?
Тя успя да потръпне.
— Моля ви, не ме карайте да говоря за това. Толкова ме е срам… — Тя стана, обърна се с гръб към него и допря кърпичка до сухите си очи. Дали пък навремето не бе трябвало да стане актриса?
Когато реши, че е изминало достатъчно време, Фейт продължи:
— Връща се отново и отново. Независимо колко често се местя, за да избягам от него, той винаги ме открива и се страхувам, че ще полудея. Разполагам със съвсем скромно състояние, което спечелих от работата си като шивачка, достатъчно да плащам наема си и да си купувам евтина храна. О — простена тя, — какво не бих дала този мъж да изчезне от живота ми!
Той отговори сякаш следваше ролята си: приближи се до нея, прегърна я и обърна лицето й към себе си. Целуна я и й прошепна, че ще й помогне.
— Ти си толкова добър, толкова мил — каза Фейт, щастлива, че планът й действа. — Как бих могла да ти се отблагодаря…
— Позволи ми да те любя — умоляваше я отчаяно той.
— Да — съгласи се тя, сякаш преодолявайки някаква забрана и го остави да я повали на дъсчения под.
Всичко свърши за няколко минути. И този моряк се мислеше за мъж над мъжете, за любовник над любовниците! Тя сподави прозявката си, докато той мачкаше тялото й. Щом се отървеше от него, щеше да вземе нещата в свои ръце и да си намери някаква утеха, защото бързото му съвкупление не я развълнува. Сега, докато той си почиваше, тя вече можеше да поработи върху него.
— Никога не съм знаела, че може да е толкова чудесно — каза тя и пое дълбоко дъх, сигурна, че той ще приеме лъжата й за истина.
Тъп задник! Каква самодоволна усмивка!
— Каза, че ще ми помогнеш — рече тя и го погледна невинно, сякаш забравила, че ризата и фустата й са набрани чак до шията й. — Той няма да ме остави на мира, докато е жив.
— Искаш да го убия ли? — попита морякът и посегна към бедрата й.
— Това е единственият начин — каза тя и погали мръсната му ленена риза. — Иначе ще трябва аз да се убия, за да сложа край на това унижение. Не мога да издържам повече!
— Тогава остави това на мен, Джейн — заяви той и премести ръката си по-нагоре.
— О, Титъс! — промълви Фейт и го възнагради със страстна целувка, доволна, че се бе сетила да му каже фалшиво име, защото каквато и беда да се случеше, той щеше да я познава само като Джейн Ренолдс. — Ти наистина си прекрасен човек.
После посегна и върна малкия му отпуснат член към живот.
— Помогни ми да забравя злините му — помоли го тя.
Единственото, което искаше Титъс, бе да й се подчини.
Две седмици след срещата си с Хартуел Фейт бе готова да започне изпълнението на плана си. Титъс Филдинг бе неин доброволен съучастник: смяташе, че спасява една бедна вдовица от злия й мъчител, и изобщо не разбираше, че е въвлечен в интрига от една бивша куртизанка — жена, отдавна опитна в изкуството да управлява мъжете.
Тя му бе обещала, че ще обмисли предложението му за брак и ново начало в колониите. Следващото му плаване бе до Вирджиния. Там можели да купят евтино земя, пък и щели да оставят миналото зад гърба си.
Фейт мислено се засмя. Никога нямаше да напусне Англия заради смрадливите колонии. Присви рамене, докато пишеше бележката до Хартуел, с която го вкарваше в клопката — Титъс Филдинг не биваше да знае това. Запечата писмото и въздъхна облекчено. Е, щяха да й липсват парите на Хартуел, както и информацията, която той можеше да й осигури, но в края на краищата човек трябва да гледа интереса си. А Фейт Белами винаги бе била много добра в това отношение.