Стори се леко дразнещ на Мариана. Създаваше у нея впечатление, че не обръща нужното внимание на това, което Зоуи му разказва. Сякаш не беше особено заинтересуван. Не я взима сериозно, помисли си тя.
Но грешеше. Вземаше я напълно сериозно. Остави чая си и фиксира големите си тъмни очи върху момичето.
— И какво си помислихте, когато тя ви го каза? — попита я той. — Повярвахте ли ѝ?
— Не знам… — отвърна Зоуи. — Беше объркана, ясно ви е, беше надрусана. Но пък тя винаги си е малко истерична, така че… — Зоуи повдигна рамене и обмисли отговора си за миг. — Искам да кажа, че прозвуча много странно…
— Каза ли защо професор Фоска е заплашил да я убие?
Зоуи малко се притесни.
— Каза ми, че спят заедно. И че са се скарали за нещо… и тя е заплашила да каже в колежа и да го уволнят. А той ѝ казал, че ако тя го направи…
— Той ще я убие?
Зоуи кимна. Изглеждаше облекчена, че е свалила това бреме от раменете си.
— Точно така.
Инспекторът обмисли чутото за момент. След това внезапно се изправи.
— Отивам да говоря с професор Фоска. Изчакайте тук, моля ви. И Зоуи, ще трябва да дадете показания.
Той излезе от стаята и в негово отсъствие Зоуи повтори разказа си пред един младши полицай, който записа всичко. Мариана чакаше неспокойна, чудейки се какво става.
Мина един дълъг час. И тогава инспектор Сангха се върна. Седна на стола си.
— Професор Фоска оказа пълно съдействие — каза той. — Взех показанията му, той каза, че по времето на смъртта на Тара — в 10 вечерта — е приключвал час в своите стаи. Бил от осем до десет вечерта и на него присъствали шестима студенти. Даде ми имената им. Засега говорихме с двама от тях и те потвърдиха историята му. — Инспекторът погледна Зоуи замислено. — В резултат на това няма да предявя никакво обвинение към професора и съм напълно сигурен, че независимо от това, което Тара може да е казала, той не носи отговорност за нейната смърт.
— Разбирам — прошепна тихо Зоуи.
Държеше очите си сведени, втренчени в скута ѝ. Мариана си помисли, че изглежда разтревожена.
— Чудя се какво бихте могли да ми кажете за Конрад Елис? — обади се инспекторът. — Той не е студент тук, живее в града, струва ми се. Беше приятел на Тара?
Зоуи поклати глава.
— Не ѝ беше гадже. Мотаеха се заедно, това е всичко.
— Разбирам. — Инспекторът направи справка в записките си. — Изглежда е имал две предишни присъди — за търговия с наркотици и за агресивно нападение… — Погледна към Зоуи. — А съседите му са ги чули да се карат жестоко в няколко случая.
Зоуи сви рамене.
— Той е един сбъркан младеж, също като нея… но никога не би я закачил и с пръст, ако това искате да кажете. Не е такъв. Свястно момче е.
— Хм. Направо очарователен.
Инспекторът изобщо не изглеждаше убеден. Доля си чай, после завинти капачката на термоса.
Случаят е приключен, помисли си Мариана.
— Знаете ли, инспекторе — обърна се тя към него, възмутена заради Зоуи. — Смятам, че наистина трябва да я послушате.
— Моля? — примигна инспектор Сангха. Изглеждаше изненадан, че Мариана се намеси. — Напомнете ми — каза той — коя бяхте вие?
— Аз съм лелята на Зоуи и неин настойник. И ако е необходимо, неин адвокат.
Инспектор Сангха сякаш леко се развесели.
— Вашата племенница е напълно способна да се защитава сама, доколкото виждам.
— Да, Зоуи преценява добре хората. Винаги го е правила. И след като познава Конрад — и смята, че той е невинен — вие трябва да приемете думите ѝ сериозно.
Усмивката на инспектора изчезна.
— Когато разговарям с него, ще оформя собствено мнение, ако нямате нищо против. И за да внесем яснота, тук се разпореждам аз и не приемам да ми казват какво да правя…
— Не ви казвам какво да правите…
— Или да бъда прекъсван. Така че силно препоръчвам да не влошавате повече нещата. Стойте настрана от мен… и от моето разследване. Ясно?
Мариана се готвеше да възрази, но се сдържа. Насили се да му се усмихне.
— Кристално — отвърна тя.
15.
След като излязоха от кабинета на декана, Зоуи и Мариана тръгнаха под колонадата в дъното на двора — поредица от дванайсет мраморни колони, които поддържаха библиотеката отгоре. Бяха много стари и обезцветени, с пукнатини, които минаваха по тях като вени. Хвърляха дълги сенки по пода и на моменти потапяха в тъмнина двете жени, които вървяха бавно между тях.