— След теб.
Последва Елси вътре. Беше доста оживено, имаше пъстра тълпа от студенти и туристи, всички приказващи на различни езици.
Елси се насочи директно към стъклената витрина със сладкишите. Внимателно разгледа избора от браунита, шоколадови торти, кокосови пасти, ябълков пай и лимонови целувки.
— Не беше необходимо, наистина — каза тя. — Но… Може би само една.
Обърна се към възрастна белокоса сервитьорка зад касата:
— Парче шоколадова торта. И каничка чай. — Кимна с глава към Мариана. — Тя плаща.
Мариана си поръча чай и двете седнаха на маса до прозореца.
Възцари се моментно мълчание. После Мариана се усмихна.
— Чудя се дали познаваш племенницата ми Зоуи? Бяха приятелки с Тара.
Елси изсумтя. Изобщо не изглеждаше впечатлена.
— О, значи е твоя племенница, така ли? Да, аз се грижа за нея. Много важна персона е това момиче, няма що.
— Зоуи? За какво става дума?
— Държа се грубо с мен няколко пъти.
— О, съжалявам да го чуя. Не е в неин стил. Ще си поговоря с нея.
— Направи го, скъпа.
Настъпи неловко мълчание.
Прекъсна го появяването на сервитьорката — млада, красива източноевропейка, която носеше чая и тортата. Лицето на Елси се проясни значително.
— Паулина. Как си?
— Благодаря, добре, Елси. А ти?
— Не си ли чула? — Ококори очи и в гласа ѝ се прокрадна престорено вълнение. — Едно от момиченцата на Елси беше накълцано, накълцано на парченца до реката.
— Да, да, чух. Съжалявам.
— Та внимавай много къде ходиш сега. Не е безопасно за хубавко момиче като теб навън през нощта.
— Ще внимавам.
— Хубаво. — Елси се усмихна, загледана след сервитьорката, докато тя се отдалечаваше.
После върна вниманието си върху тортата, която нападна с наслада.
— Не е зле — измърмори тя между хапките. Около устата ѝ имаше остатъци от шоколад. — Искаш ли малко?
Мариана поклати глава.
— Не, благодаря.
Тортата свърши работа, настроението на Елси се оправи. Вгледа се замислено в Мариана, докато дъвчеше.
— А сега, скъпа — подхвърли тя, — надявам се да не очакваш да повярвам в ония глупости за психотерапията. Проучване, как ли пък не.
— Много си схватлива, Елси.
Чистачката се ухили и пусна бучка захар в чая си.
— Елси не пропуска много.
Имаше доста объркващия навик да говори за себе си в трето лице. Хвърли проницателен поглед към Мариана.
— Хайде, давай, за какво всъщност е всичко?
— Искам само да ти задам няколко въпроса за Тара… Кога за последен път я видя?
— В деня, когато умря, естествено… Никога няма да го забравя. Видях бедното момиче да върви към смъртта си.
— Какво искаш да кажеш?
— Ами бях в двора, чаках две от другите госпожи, винаги взимаме автобуса заедно. И видях Тара да излиза от стаята си. Изглеждаше ужасно разстроена. Махнах ѝ с ръка и я повиках по име, но тя не ме чу, кой знае защо. Видях я как тръгва… И никога повече не се върна.
— По кое време беше това? Помниш ли?
— Точно осем без четвърт. Помня, защото си проверявах часовника — имаше опасност да изпуснем автобуса. — Елси цъкна неодобрително с език. — Не че вече идва навреме.
Мариана ѝ наля още малко чай от каничката. Възприе поверителен тон:
— Бяхте близки с Тара, нали?
Елси ѝ хвърли предпазлив поглед.
— Кой ти го каза? Зоуи?
— Не… просто предположих, че като нейна бедър, си я виждала често. Аз лично бях много привързана към моята.
— Така ли, скъпа? Колко мило.
— Ами всички вие осигурявате толкова важна услуга… не съм сигурна, че винаги сте оценени.
Елси закима ентусиазирано.
— Права си за това. Мислят си, че да си бедър означава просто да забършеш праха от няколко места и да изпразниш едно-две кошчета. Но дечицата за първи път са далече от дома си, не можеш да ги оставиш да се справят сами, имат нужда от грижа. — Тя се усмихна сладко. — И Елси се грижи за тях. Елси ги проверява всеки ден — и ги буди всяка сутрин или ги намира мъртви, ако са се обесили през нощта.
Мариана изчака малко.
— Знаеш ли, чудя се за приятелките ѝ. Какво ти е впечатлението от тях?
Елси повдигна вежда.
— О, имаш предвид тях, така ли?
— „Тях“?
Елси се усмихна, но не отговори. Мариана продължи внимателно.
— Когато говорих с Конрад, той ги нарече „вещици“.
— Ама вярно ли? — изхили се Елси. — „Кучки“ щеше да е по-точно, скъпа.
— Не ги харесваш?
Елси сви рамене.
— Не ѝ бяха истински приятелки. Тара ги мразеше. Племенницата ти беше единствената, дето се държеше мило с нея.