Выбрать главу

— А другите?

— Ами тормозеха я, горкичката ми. Често плачеше на рамото ми заради това, бедничката. Единствено ти си ми приятелка, Елси разправяше. Толкова те обичам, Елси.

Тя избърса въображаема сълза. На Мариана ѝ се повдигна: това представление беше толкова ужасно сладникаво, колкото шоколадовата торта, която чистачката току-що беше погълнала, и тя не вярваше и на една дума от него. Елси или беше фантазьорка, или просто старомодна лъжкиня. Във всеки случай Мариана започваше да се чувства изключително неудобно в нейната компания. Въпреки това не се отказа.

— Защо са тормозели Тара? Не разбирам.

— Ревнуваха, заради това. Защото беше много хубава.

— Разбирам… Чудя се дали зад това не се е криело и нещо друго…

— Ами най-добре попитай Зоуи за това, още ли не си?

— Зоуи? — сепна се Мариана. — Какво искаш да кажеш? Какво общо има Зоуи?

В отговор Елси ѝ отправи загадъчна усмивка.

— Интересен въпрос, а, скъпа?

Не задълба по-нататък. Мариана почувства раздразнение.

— А какво ще кажеш за професор Фоска?

— Какво за него?

— Конрад каза, че си падал по Тара.

Чистачката не се впечатли, изобщо не изглеждаше изненадана.

— Професорът е мъж, нали така?… Като всички останали.

— Което значи?

Елси изсумтя, но не добави нищо повече. Мариана усети, че разговорът върви към края си и всяко по-нататъшно настояване ще бъде посрещнато с каменно неодобрение. Затова възможно най-небрежно подхвърли истинската причина, поради която беше довела Елси тук и я беше подкупила с ласкателства и торта.

— Елси. Смяташ ли… че може да видя стаята на Тара?

— Стаята ѝ? — Елси сякаш се готвеше да откаже. Но след това повдигна рамо. — Едва ли ще навреди, предполагам. Полицията я огледа навсякъде, щях да я чистя основно утре… Виж какво ще ти кажа. Дай да свърша чая си и може да идем заедно.

Мариана доволно се усмихна.

— Благодаря ти, Елси.

6.

Елси отключи вратата на стаята на Тара. Влезе вътре и запали осветлението. Мариана я последва.

Беше като всяка друга тийнейджърска стая, но още по-разхвърляна. Не се забелязваше, че полицаите са минали през нещата ѝ — създаваше чувството, че Тара току-що е излязла и може да се върне всяка секунда. Във въздуха още се усещаше следа от парфюма ѝ, а мебелите бяха пропити със сладникавия аромат на марихуаната.

Не знаеше какво търси. Нещо, което полицията бе пропуснала, но какво? Бяха отнесли всички устройства, на които Зоуи възлагаше надежда, че ще осигурят някаква следа — компютъра на Тара, телефона и айпада ѝ, всички липсваха. Бяха останали дрехите ѝ — в гардероба и нахвърляни върху креслото, на купчини по пода — скъпи дрехи, с които се бе отнасяла като с парцали. Към книгите имаше същото отношение — захвърлени недочетени, отворени на пода, с пречупени гръбчета.

— Винаги ли е била толкова разхвърляна?

— О, да, скъпа. — Елси цъкна неодобрително с език, после се засмя снизходително. — Безнадеждна. Не знам какво щеше да прави без мен да се грижа за нея.

Седна на леглото. Явно започваше да се доверява на Мариана. Приказките ѝ вече не бяха толкова премерени, а напротив.

— Родителите ѝ идват днес да опаковат нещата ѝ — каза тя. — Предложих им да го направя вместо тях. Да им спестя труда. Но те не поискаха по някаква причина. Някои хора нямат угодия. Не съм изненадана. Знам какво мислеше Тара за тях. Казвала ми го е. Оная лейди Хемптън е истинска кучка и в червата — и никаква лейди, направо да ти го кажа. А що се отнася до мъжа ѝ…

Мариана почти не я слушаше, искаше ѝ се Елси да се махне, за да може да се съсредоточи. Насочи се към малката тоалетка. Разгледа нещата върху нея. Имаше огледало с някакви снимки, пъхнати в рамката му. Едната беше на Тара и родителите ѝ. Момичето беше невероятно красиво, просто сияйно красиво. Имаше дълга червена коса и изящни черти — лице на гръцка богиня.

Огледа останалите предмети на масичката. Две шишенца парфюм, малко гримове и четка за коса. Вгледа се по-внимателно в нея — кичур червена коса се беше заплел в нея.

— Имаше красива коса — каза Елси, като я наблюдаваше. — Често я решех. Харесваше ѝ да го правя.

Мариана се усмихна учтиво. Вдигна малка плюшена играчка — пухкав заек, подпрян на огледалото. За разлика от опърпаната, съсипана от годините тормоз стара Зебра на Зоуи, тази играчка изглеждаше странно нова — и почти недокосвана.

Елси бързо разреши загадката.