После Фоска показа диапозитив, който се проектира върху големия екран зад него. Беше мраморен релеф на две жени, застанали от двете страни на гол младеж, всяка протегнала дясната си ръка към него.
— Някой разпознава ли тези две дами?
Море от отрицателно поклащащи се глави. Мариана смътно се досещаше кои биха могли да са, но искрено се надяваше да греши.
— Тези две богини — каза Фоска — се готвят да посветят млад мъж в тайните на Елевзинските мистерии. Това, разбира се, са Деметра и дъщеря ѝ Персефона.
Мариана затаи дъх. Постара се да не се разсейва. Опита да се съсредоточи.
— Това е Елевзинският култ — каза Фоска. — Тайният ритуал на Елевзин, който ви дава именно граничното изживяване, това да си между живота и смъртта — и това за минаването отвъд смъртта. Какъв е бил този култ? Елевзин е историята на Персефона — Девицата, както е позната — богинята на смъртта, царицата на Подземния свят…
Докато Фоска говореше, за миг улови погледа на Мариана. Усмихна се, макар и съвсем незабележимо.
Той знае, помисли си тя. Знае какво стана със Себастиан и затова го прави. За да ме измъчва.
Но откъде, откъде можеше да знае? Не можеше да знае. Не беше възможно. Не беше казала на никого, дори на Зоуи. Беше просто случайност, това беше, не значеше нищо. Наложи си да се успокои и да се концентрира върху това, което той говореше.
— Когато изгубила дъщеря си при Елевзин, Деметра хвърлила света в зимен мрак, докато накрая Зевс бил принуден да се намеси. Позволил на Персефона да се връща от света на мъртвите всяка година за шест месеца, които са нашите пролет и лято. А после, през шестте месеца, когато тя пребивава в Подземния свят, ние имаме есен и зима. Светлина и тъмнина, живот и смърт. Това пътуване на Персефона продължава — от живот към смърт и обратно — и ражда култа към Елевзин. И там, в Елевзин, входното пристанище към Подземния свят, вие също може да вземете участие в този таен ритуал и да изживеете същото като богинята.
Той понижи глас и Мариана видя как глави се навеждат напред и вратовете се източват, за да уловят всяка дума. Държеше ги в шепата си.
— Точният характер на Елевзинските мистерии остава тайна хиляди години — продължи той. — Ритуалите, мистериите, те са „неизразими“, защото са опит да бъдем въведени в нещо, което е отвъд думите. Хората, които са ги изживели, вече не са същите. Има разкази за видения и посещения на призраци, пътувания в отвъдното. Ритуалът е бил отворен за всеки — мъже, жени, роби или деца — дори не е било необходимо да си грък. Единственото изискване е било да разбираш гръцки, за да разбереш какво ти се казва. По време на подготовката са получавали напитка, наречена кикеон, направена от ечемик. Специално в този вид ечемик се въди черна гъба, или мораво рогче, която има халюциногенни свойства, хиляди години по-късно от нея ще започнат да правят ЛСД. Независимо дали гърците са знаели това или не, всички леко са се „отнасяли“. Което може да обясни някои от виденията.
Професорът го каза с намигване и в отговор се разнесе смях. Той го остави да утихне и продължи с по-сериозен тон:
— Представете си го. Само за секунда. Представете си, че сте там, представете си възбудата и очакването. Всички тези хора, срещнали се в полунощ пред Плутониона6 и поведени от жреците по коридорите, изсечени в скалата — към пещерите вътре. Единствените светлини са били факлите на жреците. Колко тъмно и задимено трябва да е било. Студено, влажни каменни стени, те навлизат все по-навътре в подземния свят, стигат до обширна камера — лиминалното пространство, на самата граница на Подземния свят. Там е Телестерионът, където стават мистериите. Бил е огромен — четиресет и две извишаващи се мраморни колони — каменна гора. Може да побере хиляди посветени наведнъж и е достатъчно голям да приюти още един храм — Анакторона, свещеното пространство, където се пазят реликви от Девицата и могат да влизат само жреците.
Черните очи на Фоска пламтяха, докато говореше. Виждаше всичко пред себе си, извайваше картината с думи, сякаш правеше заклинание.
6
Плутонионът е светилище, посветено на древногръцкия бог Плутон. Известни са само няколко такива, обикновено са на места, където от недрата на земята се издигат отровни изпарения, поради което се смятат за вход към подземния свят. В Елевзин Плутонионът се намирал близо до северния вход на свещения квартал. — Б.пр.