— Никога няма да узнаем какво точно е ставало там, мистерията на Елевзин в крайна сметка си остава мистерия, но на зазоряване посветените излизали навън в светлината, преживели смърт и възраждане — и с ново разбиране за това какво означава да си човек, да си жив.
Той млъкна и се вгледа в публиката си за миг. После заговори с различен тон, сега тих, страстен, емоционален.
— Позволете ми да ви кажа нещо: ето за това става дума в тези стари гръцки трагедии. Какво означава да си човек. Какво означава да си жив. И ако го пропуснете, когато ги четете, ако всичко, което виждате в тях, е куп мъртви думи, тогава пропускате цялото проклето чудо. И нямам предвид само пиесите, имам предвид живота ви сега, в този момент. Ако не осъзнавате трансцендентното, ако не осъзнавате великолепната мистерия на живота и смъртта, от която имате щастието да сте част — ако това не ви изпълва с радост и не предизвиква у вас страхопочитание… няма смисъл да сте живи. Това е посланието на трагедиите. Участвайте в чудото. Заради вас самите, заради Тара — живейте.
Игла да бе паднала, щеше да се чуе. И после изведнъж избухнаха високи, развълнувани, спонтанни аплодисменти.
Продължиха доста дълго.
11.
Зоуи и Мариана се наредиха на стълбите, за да излязат от аудиторията.
— Е? — погледна я с любопитство племенницата ѝ. — Какво мислиш?
Мариана се засмя.
— Знаеш ли, „заслепяващ“ е добра дума.
— Казах ти — усмихна се момичето.
Излязоха навън. Мариана огледа тълпата студенти, които се размотаваха отвън.
— Те тук ли са? Девиците?
— Ето ги там.
Зоуи посочи към шест млади жени, които си говореха, събрани около пейка. Четири от тях стояха прави, две седяха, някои пушеха.
За разлика от другите студенти, тълпящи се около сградата на факултета, тези момичета не бяха мърляво или ексцентрично облечени. Дрехите им бяха елегантни, изглеждаха скъпи. Личеше си, че всички полагат грижи за себе си — бяха гримирани, добре поддържани, с маникюр. Но това, което ги отличаваше най-много от останалите, беше начинът, по който се държаха: излъчваха самоувереност, дори превъзходство.
Мариана ги огледа за момент.
— Не изглеждат дружелюбни, права си.
— Изобщо не са. Страшни снобарки са. Смятат се за много „важни.“ Може и да са… но все пак.
— Защо го казваш? Защо да са важни?
Зоуи повдигна рамо.
— Ами… — Посочи високата блондинка, седнала на ръкохватката на пейката. — Например това е Карла Кларк. Баща ѝ е Касиан Кларк.
— Кой?
— О, Мариана. Актьор е. И е наистина известен.
— О, разбирам. Хубаво. А другите?
Зоуи започна дискретно да посочва останалите от групата.
— Онази вляво, хубавата с късата тъмна коса? Това е Наташа. Тя е рускиня. Баща ѝ е олигарх или нещо подобно — притежава половин Русия… Дия е индийска принцеса, миналата година беше с най-висок за всички времена успех в университета. Истински гений е, тя говори с Вероника — нейният баща е сенатор… мисля, че се кандидатира за президент… — Погледна Мариана. — Схващаш ли идеята?
— Схващам я. Искаш да кажеш, че са интелигентни и изключително привилегировани.
Племенницата ѝ кимна.
— Само да чуеш за ваканциите им, и ще ти се доповръща. То не са яхти, то не са частни острови и ски шалета…
Мариана се усмихна.
— Мога да си представя.
— Нищо чудно, че всички ги мразят.
— Наистина ли всички ги мразят?
Зоуи повдигна рамо.
— Е, във всеки случай всички завиждат.
Мариана се замисли за момент.
— Добре. Да пробваме.
— Какво имаш предвид?
— Да поговорим с тях — за Тара и Фоска.
— Сега? — Момичето поклати глава. — Няма начин. Няма да стане.
— Защо?
— Не те познават, затова ще млъкнат или ще скочат срещу теб, особено ако споменеш професора. Послушай ме, недей.
— Изглежда се страхуваш от тях.
— Да, страхувам се. Ужасена съм.
Преди да успее да отговори, Мариана мярна професор Фоска, който излизаше от сградата на факултета. Той отиде при момичетата, а те се струпаха плътно около него и зашепнаха оживено.
— Хайде — каза Мариана.
— Какво? Не, Мариана, недей…
Но тя не ѝ обърна внимание и се запъти към Фоска и студентките.
Той я видя и се усмихна.
— Добър ден, Мариана. Мисля, че ви видях в аудиторията.
— Да.
— Надявам се, че лекцията ви хареса.
Тя за миг потърси правилните думи.
— Беше много… информативна. Много впечатляваща.