Не беше сигурна, че иска да научи.
Стигнаха вратата и Фоска спря. Погледна я, преценявайки нещо. Взе решение.
— Чудя се — каза той — дали бихте желали да продължим този разговор… на вечеря? Какво ще кажете за утре?
Взираше се в нея, чакаше реакция. Мариана срещна погледа му, без да мигне.
— Добре.
Той се усмихна.
— Хубаво… В моето жилище в осем? И още едно нещо…
Преди тя да може да го спре, той се наведе…
И я целуна по устните.
Беше само за секунда. По времето, когато тя дойде на себе си, той вече се беше отдръпнал.
Обърнал се бе и отново беше влязъл в градината. Мариана го чу да си подсвирква, докато се отдалечаваше.
Тя избърса устата си с юмрук.
Как се осмелява!
Почувства се физически омърсена, насилена, имаше чувството, че той някак си беше спечелил, беше успял да я разклати, да я сплаши.
Докато стоеше там, заливана от горещи и ледени вълни в утрешното слънце, пламтяща от гняв, едно нещо ѝ беше напълно ясно.
Този път яростта, която чувстваше, не беше неговата. Беше нейната собствена.
Изцяло и само нейната.
18.
След като се раздели с Фоска, Мариана извади бирената подложка, която Фред ѝ беше дал. Набра номера и го попита дали е свободен да се видят.
Двайсет минути по-късно двамата се срещнаха пред главната порта на „Сейнт Кристофър“. Тя го наблюдаваше, докато той заключваше колелото си към парапета. Младият мъж бръкна в чантата си и извади две червени ябълки.
— На това му викам аз закуска. Искаш ли една?
Предложи ѝ ябълка. Тя автоматично понечи да му откаже, когато осъзна, че е гладна. Кимна.
Фред се зарадва. Избра по-хубавата от двете, избърса я в ръкава си и ѝ я подаде.
— Благодаря — взе я Мариана и заби зъби в нея. Беше свежа и сладка.
Младежът ѝ се усмихна, говорейки между хапките.
— Радвам се, че звънна. Снощи… ти си тръгна малко неочаквано, помислих си, че съм те ядосал с нещо.
Тя повдигна рамо.
— Не беше заради теб… беше заради… Наксос.
— Наксос? — Фред се взря объркан в нея.
— Там… умря съпругът ми. Той… той се удави там.
— О, боже. — Очите на Фред се разтвориха широко. — О, боже. Съжалявам, толкова…
— Не знаеше ли?
— Откъде да знам. Разбира се, че не знаех.
— Значи е чиста случайност? — Наблюдаваше го внимателно.
— Ами… казах ти. Аз съм си малко екстрасенс. Може пък да съм усетил нещо и затова Наксос да е изскочил в главата ми.
Мариана се смръщи.
— Съжалявам, но не ти вярвам.
— Да, обаче това е истината. — Последва неловко мълчание. После Фред бързо продължи: — Виж, съжалявам, ако съм наранил чувствата ти…
— Не, не си, сериозно. Няма значение. Забрави.
— Затова ли ме повика? За да ми кажеш това?
Тя поклати глава.
— Не.
Не беше сигурна за какво точно го повика. Вероятно правеше грешка. Каза си, че има нужда от помощта му, но всъщност това беше само извинение — вероятно просто беше самотна и притеснена от срещата си с Фоска. Ядоса се на себе си, че го прави, но беше твърде късно, той вече беше тук. Защо пък да не се възползва от ситуацията.
— Хайде — каза тя. — Искам да ти покажа нещо.
Влязоха в колежа, пресякоха главния двор, минаха под арката и стигнаха двора на Ерос.
Мариана вдигна поглед към стаята на Зоуи, но тя не беше там, имаше занимания с Клариса. Не ѝ беше казала досега за Фред, защото не знаеше как да го обясни на Зоуи, както и на себе си.
Когато наближиха стълбището за стаята на Тара, Мариана кимна към прозорец на приземния етаж.
— Това е стаята на Тара. В нощта, когато е умряла, чистачката ѝ я е видяла да излиза оттам точно в осем без петнайсет.
Фред посочи към вратата в дъното на двора „Ерос“, която водеше към брега на реката.
— И е минала по този път?
— Не. — Мариана поклати глава. Посочи в обратната посока, към сводестия проход. — Излязла е през главния двор.
— Хм. Това е странно… Задната врата води към реката, това е най-бързият път към „Рая“.
— Което подсказва… че е отивала някъде другаде.
— Да се срещне с Конрад, както той каза?
— Възможно е. — Тя се замисли за миг. — Има и още нещо: Морис, портиерът, видял Тара да излиза през главния вход в осем часа. Така че, ако тя е напуснала стаята си в осем без петнайсет…?
Остави въпроса недовършен. Фред го завърши.
— Защо са ѝ трябвали петнайсет минути, за да измине разстояние, което отнема минута-две най-много? Разбирам… Е, може да е всичко. Може да е пращала текстово съобщение на някого или да е видяла приятел, или…