Докато той говореше, погледът на Мариана падна върху цветната леха под прозореца на Тара — туфа виолетови и розови напръстничета.
Там, на земята, лежеше фас от цигара. Тя се наведе и го вдигна. Беше с набиващ се на очи бял филтър.
— Това е американска марка — подхвърли Фред.
Мариана кимна.
— Да… като тази, която пуши професор Фоска.
— Фоска? — понижи глас Фред. — Познавам го. Имам приятели в този колеж. Чувал съм историите.
— Какви истории — погледна го Мариана. — За какво говориш?
— Кеймбридж е малко място. Всички говорят.
— И какво казват?
— Че неговите знаменити… или по-скоро скандални… Абе, купоните му.
— Какви купони? Какво ти е известно?
Фред повдигна рамо.
— Не много. Само за студенти са. Но както чувам, били доста диви. — Погледна я внимателно, опитвайки се да разчете изражението ѝ. — Смяташ, че той има нещо общо с това? С убийството на Тара?
Тя се замисли за момент, после се предаде.
— Виж, ще ти разкажа.
Тръгнаха да се разхождат покрай стените на двора и тя му разказа за всички обвинения на Тара срещу Фоска, неговото категорично отхвърляне на обвиненията и потвърденото му алиби, и как въпреки това тя не е в състояние да остави нещата така. Очакваше Фред да се изсмее или презрително да изсумти, или най-малкото да изрази някакво недоверие, но той не го направи. Беше му благодарна за това. Усети прилив на топли чувства към него и за първи път се почувства по-малко самотна.
— Освен ако Вероника, Серина и другите не лъжат — завърши тя, като добави: — Фоска е бил с тях през цялото време, с изключение на няколко минути, когато излязъл навън за една цигара…
— Достатъчно време — заяви Фред — да слезе и да пресрещне Тара тук, в двора, ако преди това я е видял през прозореца.
— И да си уговорят среща в „Рая“ в десет часа.
— Точно така. Защо не?
Мариана сви рамене.
— Пак не би могъл да го направи. Ако Тара е убита в десет, той не би имал време да иде навреме дотам. Това са поне двайсет минути пеша, а вероятно и повече, ако си с кола…
Младият мъж се замисли за секунда.
— Освен ако не е отишъл по вода.
Мариана го погледна объркана.
— Моля?
— Може да е взел плоскодънка.
— Плоскодънка? — Тя едва не се разсмя, прозвуча ѝ толкова нелепо.
— И защо не? Никой не наблюдава реката, никой не би забелязал плоскодънка — особено през нощта. Може да пристигне и да си тръгне направо невидим… за няколко минути.
Мариана се замисли за малко.
— Може би си прав.
— Можеш ли да караш плоскодънка?
— Не особено добре.
— Аз мога — ухили се Фред. — И по щастлива случайност съм много добър… нищо че го казвам аз… Какво ще кажеш?
— За кое?
— Отиваме до хангара за лодки, наемаме плоскодънка и пробваме? Защо не.
Преди Мариана да успее да отговори, телефонът ѝ иззвъня. Беше Зоуи. Незабавно отговори.
— Зоуи? Добре ли си?
— Къде си?
В гласа на момичето се прокрадваше притеснено вълнение, което подсказа на Мариана, че нещо не е наред.
— В колежа съм. А ти къде си?
— С Клариса. Полицията току-що си отиде…
— Защо? Какво е станало?
Последва мълчание. Мариана можеше да усети как племенницата ѝ се опитва да удържи плача си. После Зоуи прошепна тихо:
— Случи се пак.
— Какво… какво искаш да кажеш?
Знаеше много добре за какво говори Зоуи. Но независимо от всичко имаше нужда да го чуе изречено на глас.
— Друга смърт от намушкване с нож — отвърна момичето. — Намериха ново тяло.
Част трета
Идеалният разказ съответно трябва да има една сюжетна линия, а не (както ни казват) две, изменението в съдбата на героя трябва да става не от нещастие към щастие, а напротив — от щастие към нещастие; и причината за това не бива да лежи в някаква поквара, а в негова голяма грешка.
1.
Тялото било намерено в ливада в покрайнините на „Рая“. Беше общинска мера още от Средновековието, поради което земеделците имаха правото да я ползват за пасище и ужасяващото откритие било направено от фермер, извел стадото си крави на паша тази сутрин.
Мариана искаше да отиде там възможно най-бързо. Независимо от яростните протести на Зоуи, отказа да ѝ разреши да я придружи. Беше твърдо решена да защити племенницата си от други неприятни преживявания. А това категорично щеше да е неприятно.