— Всичко е наред, скъпа. Всичко е наред. Ще се почувстваш по-добре, просто го излей.
Накрая сълзите на Зоуи секнаха. Мариана настоя да я заведе на обяд, не беше хапвала почти нищо през последните двайсет и четири часа. И Зоуи, със зачервени очи и изтощена, се бе съгласила. На път към трапезарията се сблъскаха с Клариса, която настоя да седнат при нея на „високата“ маса.
Високата маса беше част от трапезарията, запазена само за преподавателите и техните гости. Разположена беше в единия край на голямата зала върху издигнат, подобен на сцена подиум под портретите на бивши декани, закачени по покритите с дъбова ламперия стени. В другия край на помещението имаше бюфет за студентите, обслужван от персонала на кафенето, всички елегантно облечени в жилетки и с папийонки. Студентите седяха на дълги маси по дължината на залата.
В трапезарията нямаше много младежи. Мариана не се сдържа и огледа тези, които бяха там и си говореха с тихи гласове и разтревожени лица, докато ровеха с вилиците из храната си. Никой от тях не изглеждаше в много по-добра форма от Зоуи.
Седнаха с Клариса в единия край на високата маса, далече от останалите преподаватели. Домакинята им прегледа менюто с интерес. Независимо от ужасните събития апетитът ѝ не бе намалял.
— Смятам да се спра на фазана — каза тя. — А след това… може би круши, поширани с вино. Или пандишпанов тофи пудинг.
Мариана кимна.
— А ти, Зоуи?
Момичето поклати глава.
— Не съм гладна.
Клариса я погледна загрижено.
— Трябва да хапнеш нещо, скъпа… Не изглеждаш добре. Трябва ти малко храна, за да поддържа силите ти.
— Какво ще кажеш за пъстърва на пара и зеленчуци? — предложи Мариана. — Съгласна?
Зоуи сви рамене.
— Става.
Сервитьорът дойде и взе поръчките им, и тогава Мариана им показа картичката, която беше намерила в театър Ей Ди Си.
Клариса я взе и започна съсредоточено да разглежда картината.
— Аха. Света Люси, ако не греша.
— Света Люси?
— Не ти ли е позната? Предполагам, че е доста неизвестна в сравнение с другите светци. Мъченица по време на преследването на християните от Диоклециан, около 300 година. Извадили очите ѝ, преди да я убият с многократни удари с нож.
— Горката Люси.
— Така си е. Поради това е светица, покровителка на слепите. Обикновено я изобразяват по този начин: носеща очите си на поднос. — Клариса обърна картичката. Устните ѝ замърдаха мълчаливо, докато четеше под нос редовете на древногръцки. — Така — промърмори тя, — този път е от „Ифигения в Аули“ на Еврипид.
— И какво се разказва в нея?
— За това как отвеждат Ифигения към смъртта ѝ. — Клариса отпи от виното си и преведе откъса: — „Гледайте девицата… с гирлянди в косата и светена вода, ръсена върху нея… върви към свещения олтар на богинята, чието име не бива да се изрича — който ще се облее с кръв“ — αἱματορρύτοις е думата на гръцки — „когато красивата ѝ шия бъде прерязана“.
На Мариана ѝ се повдигна.
— Исусе Христе.
— Не събужда апетита, гарантирано.
Клариса върна картичката на Мариана, която погледна Зоуи и я попита:
— Какво мислиш за това? Смяташ ли, че може да я е пратил Фоска?
— Професор Фоска? — изненадано я изгледа Клариса, когато момичето взе пощенската картичка. — Да не предполагаш… не може да мислиш, че професорът…
— Фоска има групичка любими студентки. Ти знаеше ли за това, Клариса? — Мариана пак погледна племенницата си за миг. — Срещат се отделно — тайно. Той ги нарича Девиците.
— Девиците? — промълви Клариса. — За първи път чувам. Говориш за апостолите, предполагам?
— Апостолите?
— Тайният литературен кръжец на Тенисън, където е срещнал Халам.
Мариана се взря в нея. Трябваше ѝ секунда, за да намери отново гласа си. Кимна.
— Разбира се.
— Естествено, апостолите са били само мъже. Предполагам, че в „Девиците“ участват само жени?
— Точно така. И Тара, и Вероника са били членове. Не мислиш ли, че е странно съвпадение? Зоуи? Какво смяташ ти?
Зоуи сякаш изпитваше някакво неудобство. Но кимна, поглеждайки към Клариса.
— Честно казано, мисля си, че точно такова нещо би направил той. Да изпрати подобна картичка.
— Защо смяташ така?
— Професорът е старомоден, обича да изпраща пощенски картички, това имам предвид. Често праща написани на ръка бележки. А последния семестър ни изнесе лекция за важността на писмото като художествена форма… Знам, че това не доказва нищо.