— Така ли? — смръщи се Мариана. — Не съм сигурна, че е така. Клариса почука с пръст картичката.
— Какво смяташ, че означава това? Не мога… не разбирам каква е целта му.
— Означава… това е игра. Да обяви намеренията си по този начин, това е предизвикателство… и той му се наслаждава. — Мариана подбра внимателно думите си. — А има и още нещо… той може дори да не го осъзнава. Това е причината да избере тези цитати, те означават нещо за него.
— В какъв смисъл?
— Не знам. — Мариана поклати глава. — Не разбирам… а трябва да разберем. Това е единственият начин да го спрем.
— И под „него“ имаш предвид Едуард Фоска?
— Може би.
Клариса изглеждаше крайно обезпокоена. Поклати глава, но не коментира повече. Мариана замислено съзерцаваше пощенската картичка пред себе си.
Пристигна храната и Клариса се зае с обяда си, а Мариана насочи вниманието си към Зоуи, за да се увери, че е хапнала поне малко.
Едуард Фоска не беше споменат повече по време на обяда. Но остана в мислите на Мариана — увисна в главата ѝ, скрит в сенките като прилеп.
9.
След като приключиха с обяда, Мариана и Зоуи се отбиха в колежанския бар, за да пийнат по нещо.
Барът беше доста по-тих от обикновено. Имаше само шепа студенти. Мариана видя Серина, седнала сама. Тя не ги забеляза.
Зоуи поръча две чаши вино, а Мариана се запъти към края на бара, където Серина бе кацнала на високо столче, довършвайки своя джин с тоник, докато пишеше съобщение на телефона си.
— Здравей — поздрави я Мариана.
Момичето вдигна поглед, после се върна към телефона си, без да ѝ отговори.
— Как си, Серина?
Никаква реакция. Мариана погледна към племенницата си за помощ и Зоуи имитира надигане на чаша. Мариана кимна.
— Да ти купя ли още едно?
Серина поклати глава.
— Не. Скоро трябва да тръгвам.
Мариана се усмихна.
— Твоят таен обожател?
Явно беше казала грешното нещо. Момичето се извърна към нея с неочаквана ярост.
— Какъв, мамка му, ти е проблемът?
— Моля?
— Какво имаш против професор Фоска? Все едно си обсебена от него или нещо подобно. Защо си казала на полицията за него?
— Не знам за какво говориш.
Но Мариана тайно изпита облекчение, че главен инспектор Сангха е приел думите ѝ достатъчно сериозно, че да разпита Фоска.
— Не съм го обвинила в нищо — продължи тя. — Просто предложих да му зададат няколко въпроса.
— Е, зададоха му ги. Зададоха му много въпроси. На мен също. Доволна ли си сега?
— Ти какво им каза?
— Истината. Че бях с професор Фоска, когато Вероника е била убита в сряда вечер — цялата вечер имах занимания с него. Ясно?
— И той не е излизал? Дори не и за да изпуши една цигара?
— Дори не и за цигара.
Момичето изгледа студено Мариана, но вниманието му беше отвлечено от текстово съобщение на телефона. Тя го прочете и стана.
— Трябва да тръгвам.
— Почакай. — Мариана сниши глас. — Серина. Искам много да внимаваш, разбираш ли?
— О, я се разкарай.
Грабна чантата си и излезе.
Мариана въздъхна. Зоуи седна на освободеното от студентката високо столче.
— Не мина особено добре.
— Хич. — Мариана поклати глава. — Ама хич.
— Сега какво?
— Не знам.
Зоуи повдигна рамо.
— Щом професор Фоска е бил със Серина, когато Вероника е била убита, не би могъл да го е направил той.
— Освен ако Серина не лъже.
— Сериозно ли мислиш, че ще излъже заради него? Два пъти? — Погледна я със съмнение и пак повдигна рамо. — Не знам, Мариана…
— Какво?
Племенницата ѝ избегна очите ѝ. Замълча за миг.
— Начинът, по който си се вторачила в него, странен е.
— Какво искаш да кажеш със „странен“?
— Професорът има алиби и за двете убийства, а ти продължаваш да го преследваш. Дали е заради него… или заради теб самата?
— Заради мен? — Мариана не можеше да повярва на ушите си. Усети, че бузите ѝ пламват от възмущение. — Какви ги говориш?
Зоуи поклати глава.
— Забрави.
— Ако има нещо, което искаш да ми кажеш, просто го кажи.
— Няма смисъл. Знам, че колкото повече се опитвам да те убедя да изоставиш тая работа с професор Фоска, толкова повече ще се запъваш. Такъв си инат.
— Не съм инат.
Зоуи се разсмя.
— Себастиан казваше, че си най-големият инат, който е срещал.
— Никога не ми го е казвал.
— Е, казваше го на мен.
— Не разбирам какво става тук, Зоуи. Не разбирам какво се опитваш да ми кажеш. Каква работа с Фоска?