21.
Скоро след това Мариана се озова в деканския кабинет, където бе помолена да даде обяснение за действията си. Седеше на стол пред бюрото, от другата страна на което се бяха настанили главен инспектор Сангха, Джулиан, деканът и Едуард Фоска.
Трудно ѝ беше да намери точните думи. Колкото повече говореше, толкова повече усещаше недоверието им. Сега, разказвайки историята, изричайки я на глас, ѝ стана ясно колко неправдоподобно звучи.
Професорът си беше възвърнал самообладанието и не спираше да ѝ се усмихва през цялото време — все едно тя разказва дълъг анекдот, а той предвкусва развръзката.
Мариана също се беше успокоила и се стараеше да остане сдържана. Постара се да представи разказа си стегнато и ясно, с възможно най-малко емоции. Обясни как — стъпка по стъпка — е стигнала до този невероятен извод — че професорът е убил три от своите студентки.
Започна с това, че Девиците първи са я накарали да изпита подозрение. Група любимки, всичките млади жени. Никой друг не знае какво става на тези техни срещи. И като групов терапевт, и като жена, Мариана не би могла да не изпита загриженост при подобно нещо. Професор Фоска, подобно на сектантско гуру, има странен контрол върху ученичките си, заяви тя. Тя е станала свидетел от първа ръка на това — дори нейната племенница е проявила нежелание да предаде Фоска и групата.
— Това е типичен симптом за нездраво поведение на група — стремеж да се съобразяваш и подчиняваш. Изразяване на мнение, противоречащо на това на групата или на лидера на групата, създава голямо вътрешно безпокойство — ако изобщо бъде изразено. Почувствах го, когато Зоуи заговори за професора, усетих, че нещо не е наред. Почувствах, че тя се страхува от него.
Мариана обясни, че малки групи като Девиците са особено податливи на несъзнателно манипулиране или психологически тормоз. Момичетата биха могли да се държат с лидера на групата по начина, по който са се държали с бащите си, когато са били малки деца — да показват зависимост и покорство.
— И ако си пострадала млада жена — продължи тя, — която е в етап на отричане на детството си и страданието, което е изживяла, за да поддържаш това отричане, като нищо може да се натъкнеш на друг насилник и да заблуждаваш себе си, че поведението му е абсолютно нормално. Защото, ако отвориш очи и го осъдиш, ще ти се наложи да осъдиш и други хора от твоя живот. Не знам какво е било детството на тези момичета. Лесно е да се отхвърли Тара като привилегирована млада жена без никакви проблеми. Но за мен нейната злоупотреба с алкохол и наркотици предполага, че е била разстроена — и уязвима. Красивата, прецакана Тара — тя му беше любимката.
Не изпускаше от очи Фоска, докато приказваше, но усети надигащия се в гласа си гняв и направи всичко възможно да го овладее. Фоска я гледаше хладно, с усмивка на лицето. Тя продължи, полагайки усилие да остане спокойна.
— Осъзнах, че гледам на убийствата от грешен ъгъл. Не бяха работа на луд човек, на психопат убиец, воден от неконтролируем бяс — само трябваше да изглеждат така. Момичетата бяха убити методично и рационално. Единствената предварително набелязана жертва е била Тара.
— И защо мислите така? — запита Фоска, обаждайки се за първи път.
Мариана го погледна право в очите.
— Защото Тара е била ваша любовница. И после е станало нещо — открила е, че спите и с другите? — и е заплашила да ви издаде… ами сега? Ще загубите работата си и целия този елитен академичен свят, който толкова цените, ще загубите репутацията си — не бихте могли да позволите това да се случи. И сте заплашили Тара, че ще я убиете. И след това сте изпълнили заплахата си. За ваше нещастие тя е казала на Зоуи… А Зоуи каза на мен.
Фоска се беше втренчил в нея. Тъмните му очи проблясваха в светлината като черен лед.
— Това е вашата теория, така ли?
— Да — издържа тя погледа му. — Това е моята теория. Заедно с останалите, Вероника и Серина са ви дали алиби, всички са били достатъчно омаяни от вас, че да го направят, но какво е станало после? Променили са решението си, или са заплашили да го променят? Или вие просто сте искали да сте сигурен, че никога няма да го направят?
Никой не отговори на този въпрос. Цареше единствено мълчание.
Главният инспектор не продумваше, само си наля малко чай. Деканът се взираше поразен в Мариана, явно неспособен да повярва на ушите си. Джулиан отказваше да срещне очите ѝ и се преструваше, че преглежда бележките си.
Едуард Фоска заговори пръв. Обърна се към главен инспектор Сангха.
— Очевидно е, че ще отрека това. Всичко това. С удоволствие ще отговоря на всеки въпрос, който бихте имали към мен. Но първо, инспекторе — имам ли нужда от адвокат?