Инспекторът вдигна ръка.
— Не мисля, че сме стигнали дотам, професоре. Бихте ли изчакали за момент. — Сангха заби очи в Мариана. — Имате ли някакви доказателства, с които да подкрепите обвиненията си?
Мариана кимна.
— Да, тези пощенски картички.
— О, всеизвестните картички.
Сангха хвърли поглед към картичките пред себе си. Взе ги и бавно ги разбърка, все едно са карти за игра.
— Ако разбирам правилно — каза той — вие вярвате, че те са изпратени на всяка от жертвите преди убийството, като един вид визитна картичка? С която известява намерението си да я убие?
— Да, точно така.
— И сега, когато и вие получихте една от тях, както изглежда, сте в непосредствена опасност? Защо смятате, че ви е избрал за жертва?
Мариана сви рамене.
— Мисля… че станах заплаха за него. Стигнах прекалено близо. Влязох в ума му.
Тя не поглеждаше към Фоска, нямаше си доверие, че ще запази самообладание.
— Знаете отлично, Мариана — чу тя гласа на професора, — че всеки може да препише цитат на гръцки от книга. Няма нужда от харвардска диплома.
— Знам го, професоре. Но когато бях в стаите ви, намерих същия цитат, подчертан във вашия екземпляр на Еврипид. Това случайно съвпадение ли е?
Фоска се разсмя.
— Ако отидем в моята стая в този момент и свалим която и да е книга от полиците, ще видите, че съм подчертал на практика всичко. — Професорът продължи, преди тя да може да каже нещо. — И сериозно ли мислите, че ако аз съм убил онези момичета, ще им изпращам пощенски картички с цитати от текстове, които им преподавам? Мислите ли, че ще бъда толкова глупав?
Мариана поклати глава.
— Не е глупаво, не сте мислили, че тези съобщения ще бъдат разбрани или дори забелязани от полицията, или някой друг. Това е било ваша лична шегичка — на гърба на момичетата. И точно това ме кара да съм толкова сигурна, че сте били вие. От психологическа гледна точка точно това бихте направили.
Инспектор Сангха се намеси, преди Фоска да отговори.
— За щастие на професор Фоска той е бил видян в колежа в часа на убийството на Серина — в полунощ.
— Кой го е видял?
Инспекторът посегна да си налее още чай, но откри, че термосът му е празен. Намръщи се.
— Морис. Главният портиер. Видял е професора да пуши пред стаите си и са поговорили няколко минути.
— Лъже.
— Мариана…
— Чуйте ме…
Но преди Сангха да я спре, тя нахвърли с няколко думи подозрението си, че Морис изнудва Фоска — че го е проследила и е видяла него и Серина заедно.
Главният инспектор сякаш леко се стресна. Наведе се напред и се вгледа в нея.
— Видели сте ги — в гробището? Най-добре ще е да ми разкажете в какво точно сте се забъркали в последно време.
Така че тя разказа, навлизайки в повече подробности, но за нейно разочарование колкото повече разговорът се отдалечаваше от Едуард Фоска, толкова повече инспекторът се вълнуваше от Морис като заподозрян.
Джулиан беше съгласен:
— Това обяснява как убиецът може да се е промъквал навсякъде, без да бъде забелязан. Кой се разхожда незабележим из колежа? Кого не виждаме? Мъж в униформа — мъж с абсолютно право да е там. Портиер.
— Точно.
Инспекторът се замисли за момент. После повика един от младшите полицаи и му нареди да доведе Морис за разпит.
Мариана се канеше да се намеси, макар да знаеше, че това едва ли ще има смисъл. Но в този момент Джулиан ѝ се усмихна, а после каза:
— Виж, Мариана, на твоя страна съм, затова не се разстройвай от това, което смятам да кажа.
— Моля?
— Честно казано, забелязах го веднага щом те видях тук, в Кеймбридж. Моментално ми направи впечатление, че изглеждаш малко странна — малко параноична.
Мариана неволно се разсмя.
— Моля?
— Знам, че ти е трудно да го чуеш, но очевидно страдаш от мания за преследване. Не си добре, Мариана. Имаш нужда от помощ. И бих искал да ти помогна… ако ми позволиш…
— Майната ти, Джулиан.
Инспекторът тресна термоса си на бюрото.
— Достатъчно!
Настъпи тишина. Главен инспектор Сангха изрече твърдо:
— Мариана. Поставяте търпението ми на изпитание. Отправихте напълно неподкрепени обвинения срещу професор Фоска, да не споменавам физическата ви разправа. Той има пълно право да повдигне обвинение срещу вас.
Тя отвори уста да го прекъсне, но Сангха продължи да говори:
— Не, достатъчно, сега вие трябва да ме изслушате. Искам да сте си заминали до утре сутринта. Далече от този колеж и професор Фоска… далече от това разследване… И от мен. В противен случай ще ми се наложи да ви арестувам и да предявя обвинение за възпрепятстване на правосъдието. Ясно ли е? Послушайте Джулиан, разбрано? Намерете помощ.