Мариана прегърна Зоуи.
— Скъпа, добре ли си?
Зоуи повдигна рамо.
— Не… не знам.
— Как смяташ, възможно ли е Тара да те е излъгала?
Момичето се намръщи. После внезапно замръзна и спря. Сякаш от нищото, пристъпвайки иззад една от колоните, пред тях се бе появил мъж.
Стоеше и блокираше пътя им. Втренчил очи в племенницата на Мариана.
— Здравей, Зоуи.
— Професор Фоска — стреснато отвърна момичето.
— Как си? Добре ли си? Не мога да повярвам на станалото. В шок съм.
Имаше американски акцент, забеляза Мариана, с бавен и напевен ритъм в речта и лека британска окраска в края на думите.
— Бедничката ми — каза той. — Много съжалявам, Зоуи. Вероятно си абсолютно съсипана…
Говореше възбудено и изглеждаше искрено разстроен. Протегна ръка към нея, но тя инстинктивно се отдръпна назад. Мариана го забеляза, както и професорът. Погледна смутен студентката си.
— Виж — каза той. — Ще ти кажа точно това, което казах на инспектора. Важно е да го чуеш от мен, още сега.
Фоска игнорира Мариана, обърна се единствено към Зоуи, поради което тя започна да го изучава, докато той говореше. Беше по-млад, отколкото очакваше, и значително по-привлекателен. Беше в началото на четиресетте, висок, с атлетична фигура. Имаше остро скулптирани скули и изумително тъмни очи. Всичко в него беше тъмно — черните му очи, брадата, дрехите. Дългата му черна коса беше привързана в хлабав кок на тила. И носеше черна академична тога, риза над панталоните и разхлабена вратовръзка. Имаше нещо харизматично, дори байроновско в целия му вид.
— Истината е — започна той, — че по всяка вероятност, аз май се справих много зле. Сигурен съм, че ще се съгласиш с това, Зоуи, но Тара едва се справяше в академично отношение. Всъщност тя пропадаше катастрофално, независимо от непрекъснатите ми усилия да я убедя да оправи оценките си и да завърши курсовата си работа. И просто не ми остави избор. Проведох много откровен разговор с нея. Казах ѝ, че не знам дали са намесени наркотици, или има проблеми с връзките си, но няма никакъв напредък тази година. Казах ѝ, че трябва да се яви повторно на всички изпити от последната година. Или това, или изхвърча.
Той поклати тъжно глава.
— Когато ѝ го казах, тя изпадна в истерия. Каза, че баща ѝ ще я убие. Умоляваше ме да променя решението си. А после отношението ѝ се промени. Стана агресивна. Заплаши ме. Каза, че ще съсипе кариерата ми и ще ги накара да ме уволнят. — Въздъхна. — И изглежда точно това е предприела. Всичко, което ти е казала — тези сексуални обвинения — това е явен опит да очерни репутацията ми.
Той понижи глас.
— Никога не бих правил секс с моя студентка, това би било най-грубото предателство на доверието и злоупотреба с власт. Знаеш, че бях изключително привързан към Тара. Точно заради това се чувствам толкова засегнат да чуя тези обвинения.
Въпреки нежеланието си Мариана мислеше, че Фоска е много убедителен. Нищо в поведението му не подсказваше, че лъже. Всичко, което каза, прозвуча искрено. Тара често беше говорила за баща си със страх, а след гостувания в шотландското им имение Зоуи ѝ беше разказвала, че бащата на Тара бил много взискателен, истински дракон. Можеше да си представи реакцията му, ако Тара повтореше годината. Добре си представяше и че перспективата да му каже истината, е накарала Тара да изпадне в истерия и отчаяние.
Погледна Зоуи, за да види как тя приема историята. Трудно можеше да прецени. Явно беше напрегната и стоеше вперила очи в каменния под с притеснено изражение.
— Надявам се, че това изясни нещата — каза Фоска. — Най-важното в момента е да помогнем на полицията да хване този, който го е направил. Предложих им да проучат Конрад Елис, онзи младеж, с когото Тара имаше връзка. Както чувам, не бил цвете за мирисане.
Зоуи не отговори. Фоска се взря в нея.
— Зоуи? Добре ли си? Бог ми е свидетел, че имаме да се справяме с достатъчно неприятности и без ти да ме подозираш в подобни неща.
Момичето вдигна очи и го погледна. Кимна бавно.
— Добре съм — отвърна тя.
— Хубаво. — Но не изглеждаше особено доволен. — Трябва да тръгвам. Ще се видим по-късно. Грижи се за себе си, нали?
Фоска погледна Мариана за първи път, като отбеляза присъствието ѝ с леко кимване. После се обърна и се отдалечи, изчезвайки зад колона.
Настъпи мълчание. Зоуи се извърна към Мариана. Момичето изглеждаше притеснено.