— Е? — промърмори то с лека въздишка. — И какво сега?
Мариана се замисли за секунда.
— Ще говоря с Конрад.
— Но как? Чу инспектора.
Мариана не отговори. Мерна Джулиан Ашкрофт, който излизаше от кабинета на декана. Проследи го с очи как пресича двора. Кимна на себе си.
— Имам идея — каза тя.
16.
По-късно същия следобед Мариана успя да се види с Конрад Елис в полицейския участък.
— Здравей, Конрад. Аз съм Мариана.
Младежът бе арестуван веднага след разговора с главен инспектор Сангха — полицаите бяха уверени, че това е техният човек, независимо от липсата на доказателства, косвени или каквито и да е други.
Тара била видяна жива за последен път от главния портиер господин Морис, който я забелязал да напуска колежа през главната порта. А Конрад Елис твърдял, че чакал Тара в апартамента си — но за това имаха само неговата дума, на практика той нямаше алиби за цялата вечер.
Въпреки обстойния обиск в апартамента му не беше открито оръжието на убийството. Дрехите и другите му вещи бяха отнесени за криминологични тестове с надеждата, че ще осигурят нещо, което да свърже Конрад с убийството.
За изненада на Мариана Джулиан с готовност се съгласи да ѝ помогне да се срещне с момчето.
— Мога да те вкарам с моя пропуск — каза той. — И без това трябва да му направя психологическа оценка, така че ти можеш да присъстваш, ако искаш. — После ѝ намигна. — Стига Сангха да не ни хване.
— Благодаря. Дължа ти едно питие.
Джулиан, изглежда, се забавляваше с хитрината им. Влязоха в полицейския участък и той ѝ намигна, когато нареди да доведат Конрад Елис от килията.
Няколко минути по-късно седяха с момчето в стаята за разпити. Беше студена стая, без прозорци и без свеж въздух. Неприятна, но вероятно това беше целта.
— Конрад, аз съм психотерапевт — представи се Мариана. — Също и леля на Зоуи. Познаваш Зоуи, нали? От „Сейнт Кристофър“?
Младежът изглеждаше объркан за секунда, после в очите му проблесна нещо и той кимна разсеяно.
— Зоуи, приятелката на Тара?
— Точно така. Тя иска да знаеш колко много съжалява… за Тара.
— Тя е готина, Зоуи… харесвам я. Не е като другите.
— Другите?
— Състудентките на Тара. — Той направи гримаса. — Казвам им вещици.
— Наистина ли? Не харесваш приятелките ѝ?
— Те не харесват мен.
— И защо така?
Младежът сви рамене. Лицето му остана празно, безизразно. Мариана се бе надявала да предизвика някаква емоционална реакция у него, нещо, което да ѝ помогне да го разгадае по-лесно, но нямаше нищо подобно. Напомни ѝ за нейния пациент Хенри. Той имаше същия замаян израз вследствие на годините безмилостна злоупотреба с алкохол и наркотици.
Самият вид на Конрад говореше против него — беше част от проблема. Тромав, едър, целият в татуировки. Въпреки това Зоуи беше права, в него имаше някаква мекота, нежност. Когато говореше, речта му беше бавна и объркана, изглежда не беше съвсем наясно какво става с него.
— Не разбирам, защо си мислят, че аз съм я убил? Аз не съм я убил. Аз я обичам… обичах я.
Мариана погледна към Джулиан, за да види реакцията му. Изобщо не изглеждаше трогнат. Продължи да задава на Конрад всевъзможни досадни въпроси за живота и за възпитанието му — колкото повече продължаваше разговорът, толкова по-мъчителен ставаше и толкова по-мрачни изглеждаха нещата за младежа.
И толкова повече Мариана се убеждаваше, че е невинен. Не лъжеше, наистина беше съсипан от мъка. В един момент, изтощен от разпита на Джулиан, той се срина, отпусна глава в ръцете си и тихо заплака.
В края на интервюто Мариана отново се намеси:
— Познаваш ли професор Фоска? — попита го тя. — Наставникът на Тара?
— Да.
— И как се запозна с него? Чрез Тара?
Той кимна.
— Доставих му няколко пъти.
Мариана примигна. Погледна Джулиан.
— Искаш да кажеш наркотици?
— Какъв вид? — запита Джулиан.
Конрад повдигна рамене.
— Зависи, каквото искаше.
— Значи си го виждал редовно? Професор Фоска?
Още едно повдигане на раменете.
— Достатъчно често.
— Какво знаеш за отношенията му с Тара? Сториха ли ти се странни в някакъв смисъл?
— Ами — пак сви рамене Конрад — искам да кажа, че си падаше по нея, нали така?
Мариана размени погледи с Джулиан.
— Така ли?
Мариана се готвеше да продължи да натиска в тази посока, но Джулиан внезапно приключи разговора. Каза, че имал достатъчно, за да изготви доклада си.
— Надявам се, че ти е било полезно — каза той, когато напуснаха участъка. — Добро представление, не мислиш ли?