Но тогава с животинско изръмжаване момичето се превъртя на гръб. Лежеше като ранено създание, с широко отворени, уплашени очи. Видя забития нож, стърчащ от гърдите ѝ…
И започна да пищи.
Не спираше да пищи: изпадна в истерия, крещеше в агония, от страх и ужас — писъци на ужасено дете.
За първи път в живота си Мариана не се затича да помогне на Зоуи. Вместо това извади телефона си. Позвъни в полицията.
През цялото време Зоуи не спря да пищи, да пищи… докато накрая… писъците ѝ се смесиха с воя на приближаваща се сирена.
3.
Зоуи беше отведена с линейка, придружена от двама въоръжени полицаи.
Ескортът едва ли беше необходим, тъй като тя се беше превърнала в дете: уплашено, беззащитно момиченце. Въпреки това беше обвинена в опит за убийство, като щяха да последват и други обвинения. Само в опит за убийство, защото Фред оцеля след нападението, макар и на косъм. Раната му беше критична и той бе отведен в болница в отделна линейка.
Мариана беше в състояние на шок. Седеше на пейка до брега на реката. Стискаше в двете си ръце чаша силен, сладък чай, който инспектор Сангха ѝ беше налял от своя термос — заради шока и като предложение за мир.
Дъждът беше спрял. Небето се беше прояснило, облаците се бяха стопили, оставяйки само няколко сиви повесма в бледата светлина. Слънцето бавно залязваше зад дърветата, шарейки небето в розово и златно.
Мариана седеше на пейката, повдигаше топлата чаша към устните си и отпиваше от чая. Една полицайка се опита да я утеши, слагайки ръка върху раменете ѝ, но тя сякаш не забелязваше нищо. Някой зави коленете ѝ с одеяло. Едва ли го усети. Умът ѝ беше празен, очите ѝ бродеха по реката — и тогава видя лебеда. Носеше се стремително по водата, набираше скорост.
И докато тя го гледаше, разпери крила и излетя. Извиси се нагоре и очите ѝ го последваха в небесата.
Инспектор Сангха дойде при нея и седна на пейката.
— Ще се радвате да узнаете — каза той, — че Фоска беше уволнен. Оказа се, че е спял с всички момичета. Морис си призна, че го е изнудвал — е, бяхте права. С малко късмет и двамата ще получат това, което заслужават.
Той хвърли поглед към Мариана и видя, че тя изобщо не схваща думите му. Кимна към чая. И внимателно каза:
— Как сте? Малко по-добре?
Тя го погледна. Поклати леко глава. Не се чувстваше по-добре, напротив, по-зле се чувстваше…
И все пак нещо се беше променило. Какво ли?
Чувстваше се някак нащрек, може би будна беше по-добра дума: всичко ѝ изглеждаше по-ясно, все едно се беше вдигнала някаква мъгла; цветовете бяха по-ярки, очертанията на нещата по-ясни. Светът вече не беше приглушен, сив и далечен… зад воал.
Отново го чувстваше жив и ярък, пълен с цвят, мокър от есенния дъжд и вибриращ от вечното жужене на безкрайното раждане и смърт.
Епилог
Дълго след това Мариана остана в шок.
Обратно у дома, нощем тя спеше на дивана долу. Никога повече нямаше да може да легне в онова легло, леглото, което беше делила с него — с онзи мъж. Вече не знаеше кой е бил той. Струваше ѝ се някакъв непознат, някакъв самозванец, с когото бе живяла през всички тези години — актьор, който е споделял леглото ѝ и е кроял планове да я убие.
Кой беше той, този коварен човек? Какво лежеше под красивата му маска? Всичко ли беше представление — всичко?
Сега, когато представлението беше приключило, Мариана трябваше да осмисли своята роля в него. Което хич не беше лесно.
Затвори очи и се опита да си представи лицето му, но с мъка успя да види чертите му. Образът избледняваше като спомен от сън — и тя продължаваше да вижда лицето на баща си вместо неговото; очите на баща си вместо тези на Себастиан, все едно двамата са всъщност един и същи човек.
Какво ѝ беше казала Рут — нещо за това, че баща ѝ е централна фигура в нейната история? В онзи момент Мариана не я беше разбрала.
Но сега, изглежда, започваше да схваща.
Не беше ходила отново при Рут. Още не. Не беше готова да плаче, да говори, да чувства. Все още всичко беше прекалено прясно.
Не се беше върнала и към терапевтичните си групи. Как би могла да си позволи да помага на други хора, да им предлага съвет отново?
Чувстваше се загубена.
Що се отнася до Зоуи, е, тя така и не се възстанови от онзи истеричен пристъп с писъците. Оживя от пробождането с ножа, но това предизвика жесток психологически колапс.
След ареста няколко пъти опита да се самоубие, след което претърпя масивен психотичен срив10.
Накрая Зоуи беше обявена за непригодна за съдебен процес. Беше въдворена в психиатрично заведение със строга охрана — „Гроув“ в северен Лондон — същото място, където Мариана бе препоръчала на Тио да кандидатства за работа.
10
Острото психотично разстройство (ОПР) или острата психоза с болезнено психическо състояние, при което възникват трудности при определяне на това кое е реално и кое не. С това разстройство човек формира фалшиви убеждения, които не подлежат на възпиране, започва да възприема неща, които другите не виждат или чуват (халюцинации). — Б.пр.