Мариана не отговори. Тио я погледна крадешком.
— Виж, знам, че няма да е лесно — каза той. — Не очаквам да изпитваш някакво съчувствие към нея.
Не изпитвам, помисли си Мариана.
Тио сякаш прочете мисълта ѝ. Кимна.
— Разбирам. Знам, че тя се опита да те нарани.
— Тя се опита да ме убие, Тио.
— Не мисля, че е толкова просто, Мариана. — Психиатърът се поколеба за миг. — Той се опита да те убие. Тя беше просто негов инструмент. Негова марионетка. Напълно е била контролирана от него. Но това е била само част от нея, знаеш го, в друга част от съзнанието си тя все още те обича и има нужда от теб.
Мариана усещаше все по-нарастваща тревога. Идването ѝ тук беше грешка. Не беше готова да види Зоуи, не беше готова за чувствата, които срещата щеше да породи, както и за това, което би могла да каже или направи.
Когато стигнаха до кабинета му, Тио кимна към друга врата в края на коридора.
— Зоуи е в стаята за отдих, ей там. Не е склонна да общува с другите, но ние винаги я караме да стои при тях по време на почивките. — Той погледна часовника си и намръщи чело. — Много съжалявам, ще имаш ли нещо против да изчакаш няколко минути? Трябва да видя един друг пациент в кабинета си за минутка. После ще помогна за срещата между теб и Зоуи.
Преди да успее да отговори, Тио махна с ръка към дълга дървена скамейка до стената пред кабинета си.
— Би ли седнала?
Тя кимна.
— Благодаря.
Тио отвори вратата на кабинета си. През отворената врата Мариана зърна красива червенокоса жена, която седеше и чакаше, загледана през прозореца с решетки към сивото небе навън. Жената се извърна и се взря внимателно в Тио, когато той влезе в стаята и затвори вратата след себе си.
Мариана хвърли поглед към скамейката. Но не седна на нея. Вместо това продължи да върви. Стигна до вратата в дъното на коридора.
Спря пред нея. Поколеба се.
После вдигна ръка, завъртя дръжката…
И влезе.
Обработка
Сканиране: Daenerys, 2022 г.
Разпознаване, корекция и форматиране: shadow, 2023 г.