Тейлър не отговори и Броуди отвори поверителното досие на капитан Кайл Мърсър, дадено му от Домброски след срещата с Хакет.
Мърсър беше трийсет и три годишен, роден и израснал в Сан Диего. Баща му Питър бил счетоводител, а покойната му майка Бети — управител на магазин за дрехи. Кайл Мърсър се справял добре в училище и спечелил стипендия в Калифорнийския университет в Лос Анджелис. След колежа постъпил в армията и след основното обучение и курсовете за напреднали продължил в Школата за кандидат-офицери във Форт Бенинг, Джорджия, която завършил с пълно отличие. След това преминал курсове по пилотаж и парашутизъм в Бенинг и кандидатствал и бил приет в курса за подготовка за специалните сили. Тренирал в Школата за специални бойни действия във Форт Браг и в крайна сметка влязъл в Делта Форс. Нататък подробностите в досието му ставаха мътни и справките за различните му мисии бяха пълни с редакции. От материалите Броуди можеше да каже, че Мърсър е бил впечатляващ елитен войник без никакви провинения преди да дезертира. Сред множеството му умения беше отбелязано отличното владеене на испански, който изучавал в гимназията и в колежа. Кайл Мърсър знаеше също пущу, който научил в тримесечен курс във Военния езиков институт в Монтерей, Калифорния. Това умение, помисли си Броуди, несъмнено му беше послужило по време на плена и може би му беше спасило живота.
Броуди си спомни една стара шега: „Влез в армията, обиколи света, запознай се с нови хора и ги убий“.
Насочи вниманието си обратно към досието, в което бяха включени показанията на съекипниците на капитан Мърсър в Делта Форс. Всички до един го описваха като способен, компетентен и храбър офицер. Никой не споменаваше да се е държал необичайно през дните и часовете преди дезертирането му. Единственото, което се набиваше на очи в свидетелствата, беше, че имената на всеки разпитан и на всяко споменато друго лице или място бяха зачеркнати.
Броуди прегледа и доклада за разговора на агентите от Форт Дикс със Симпсън, който беше кратък и до голяма степен безполезен. Единствените нови подробности бяха, че Симпсън имал успешна и доходоносна среща с директорите на венецуелската държавна петролна компания, преди да отидат да се наливат с ром, и че Симпсън бил сигурен, че е видял Мърсър, защото видял ръката му, на която имало запомняща се татуировка на уроборос — древния символ на змията, поглъщаща собствената си опашка. Освен това Симпсън посочваше, че Мърсър бил с подрязана брада и наддал петнайсетина килограма, предимно мускули, след прочутия видеозапис, видян от повечето американци във вечерните новини.
Броуди се обърна към партньорката си.
— Защо някой, който се крие и чието лице е било показвано по телевизията, ще седи в бара на хотел, често посещаван от американци, които биха могли да го разпознаят?
— Напоследък в Каракас няма много американци — отвърна Тейлър.
— Да, но малцината там, подобно на Симпсън, почти със сигурност биха посетили място като „Мариот“.
— Мислиш, че Симпсън лъже ли?
Броуди отвори лаптопа си и намери снимки на салона на хотел „Мариот“ в Каракас. Комфортен на вид модерен бар без безвкусни украси, разположен на мецанина над рецепцията. До него се стигаше по широко стълбище, а самият бар се намираше покрай лявата стена, гледано от входа. Забележителното беше, че зад бара нямаше огледала.
— Симпсън твърди, че Мърсър е седял на бара, а той е бил в салона с венецуелските си приятелчета. Видял първо татуировката, която е на дясната ръка на Мърсър, и го идентифицирал със сигурност едва когато казал името му и Мърсър се обърнал. — Броуди обърна лаптопа, за да покаже на Тейлър снимка на бара и салона.
— Няма начин — каза Тейлър.
— Именно.
„Осъзнаване на ситуацията“ е позната концепция на всеки военен и втора природа за опитния офицер. С две думи, това означава да не си пъхаш главата в задника в дадена ситуация — да си даваш сметка за ставащото около теб, за контекста, в който се намираш, и за множеството потенциални последици от действията ти или от възможните действия на другите. Никой офицер, особено такъв от Делта Форс, който е беглец от военното правосъдие, не би седнал в такъв бар, докато целият салон зад гърба му е пълен с хора.
Мобилният телефон на Броуди избръмча в джоба му. Той погледна екрана и видя съобщение от Домброски: „Ела в О клуба след 15. Сам“.
Офицерският клуб в Куонтико беше предпочитаното място за работа на полковник Домброски. Както и любимото му място за пиене. Двете неща обикновено вървяха ръка за ръка.