— Ясно. А защо посещаваме Венецуела?
— Защото сте тъпи.
Броуди отвори плика и прегледа визите. Бяха използвали снимките от военните им документи, но с малко рязане и допълнителна обработка бяха заличили униформите им. Той затвори плика и го пъхна в джоба на спортното си сако менте на „Армани“.
Като стана въпрос за това, Домброски каза:
— Трябва да си униформен, когато влизаш в кабинета на генерал.
Броуди си помисли, че трябва да носи униформата си, за да напомни на генерал Хакет — и на Домброски — че е бил пехотинец, преди да се захване с тази работа, и че е награден с Бронзова звезда за храброст, с Пурпурно сърце за още по-голяма храброст и с Бойната значка на пехотата за това, че е тук. Дори генералите се отнасят към теб с малко повече уважение, когато видят значката на униформата ти — нито Хакет, нито Домброски можеха да я носят.
— Броуди?
— Това е униформата ми.
— Искаш да кажеш, че моята не струва, така ли?
— Ако се върна с Мърсър с белезници, вашата ще е страхотна, полковник.
Домброски смени темата.
— Двамата с Тейлър се представихте добре в Кентъки.
Броуди не можеше да определи дали това е твърдение, или въпрос.
— Да.
— Като изключим прострелването на мулето. Но мисля, че всички можем да се съгласим, че вината е изцяло твоя.
— Да, сър.
— Знаеш, че Тейлър е била ЦВ в Афганистан.
ЦВ означаваше цивилни въпроси, по-конкретно 95-а бригада по цивилни въпроси във Форт Браг. Това беше меката сила на армията на терен, която общуваше с местното население, ръководеше публични работни проекти и, както беше в Афганистан, се занимаваше с деликатната и често объркана племенна политика. Това беше тежка и опасна работа, която потвърждаваше старата поговорка, че е по-трудно да градиш, отколкото да рушиш.
Разбира се, Броуди знаеше историята на Тейлър. И му се искаше началникът му да заговори по същество.
— Понякога — каза Домброски — хората от тези части биват вербувани от Компанията.
Това беше съществената част. ЦРУ. Неизменните страшилища както за военни, така и за цивилни. ЦРУ беше всичко, което армията не беше — мъгляво и пъргаво, с раздвижена командна структура и доста мътен етичен кодекс. Да не говорим за нарочно объркващите параметри на мисиите им. Това пораждаше естествено недоверие и, по мнение на Броуди, множество ненужни гонения на вещици.
— Да не би да се съмняваш в лоялността ѝ? — попита той.
— Разбира се, че не. Но в Браг се носят слухове за нея. За някои връзки.
— Като например?
— Като например че е чукала шпионин.
Е, помисли си Броуди, една млада неомъжена жена би трябвало да може да чука когото си поиска. Но истината беше, че докато различните военни отдели и разузнавателни служби работеха за обща цел, всички те действаха в свой собствен изолиран свят с отделна култура, традиции и предразсъдъци. И когато се забъркаш с член на друго племе, хората винаги забелязват и често те осъждат.
Въпреки всичко намекът беше малко смущаващ.
— Полковник, предстои ми да отлетя за страна, която може и да престане да бъде такава, когато кацна. Трябва ми човек, на когото мога да разчитам. Искаш ли да ми назначиш друг партньор?
Домброски поклати глава.
— Тя знае испански и никога няма да спи с теб. По-добре да я задържим.
Броуди си допи бирата.
— Трябва да тръгвам. Чака ме дълъг път.
— До „Дълес“ се стига за по-малко от час.
— Първо ще ходим до Ню Джърси да разговаряме с Ал Симпсън.
— Някой вече го е направил.
— Но не много добре — отвърна Броуди.
Домброски го изгледа продължително. Броуди не беше от онези, които имаха репутацията, че проверяват внимателно парашута си преди скок.
— Това ще се окаже трудно.
— Избрал си подходящия човек, полковник.
— Защото всички други се отказаха.
— Има ли друго, полковник?
— Поддържай връзка с мен.
— Винаги го правя.
— Никога не го правиш. Само криптирана комуникация — напомни Домброски. — И не забравяй, че този случай е горещ картоф.
— Ясно.
— Капитан Мърсър е американски гражданин с конституционни права, включително правото да запази мълчание и да бъде представляван от адвокат.
— Ще му го кажа, преди да му наритам топките.
Домброски се усмихна и продължи:
— Възможно е да е напуснал страната, след като Симпсън го е видял. Или просто да е минавал оттам.
— Възможно е.
— Или може би там се чувства в безопасност. Може да има някакъв бизнес. Наркотици. Оръжия. Може да е станал наемен убиец за правителството или опозицията.