Броуди беше мислил върху тези възможности и бе стигнал до заключението, че без допълнителни сведения всички тези догадки са само губене на време.
— Ще те уведомя.
— Искам да кажа, че ако Мърсър има бизнес там, ще има и бодигардове като всеки друг във Венецуела, който разполага с малко пари.
Броуди не отговори.
— Мърсър сам по себе си е човек армия. И ако има въоръжени мутри, няма да е лесно да бъде задържан.
— Ще измисля нещо.
— Да сме наясно… трябва да положите всички усилия да го задържите жив… но имате разрешение при необходимост да използвате оръжие.
Броуди кимна, като се питаше дали е разбрал правилно подтекста.
— И не забравяй, че венецуелското правителство е враждебно настроено към американските интереси.
— Ясно.
— Ако ви арестуват… ще имате сериозен проблем.
— Разбрано.
— А разбираш ли, че тази мисия е доброволна?
— Да. — Но Броуди разбираше също, че от кабинета на Хакет са уредили визите им вчера. Понякога в армията доброволно означаваше задължително.
— Готов ли си?
— Винаги готов.
— И се погрижи госпожица Тейлър да разбере всичко, което ти казах току-що.
— Ще се погрижа. Нещо друго?
— Не. Свободен си.
Броуди обърна гръб на бара и тръгна към двукрилата врата.
— Представи ме в добра светлина, Броуди — обади се полковник Домброски зад него.
Е, щеше да намери капитан Мърсър и да го задържи, и да позволи на началника си да си припише всички заслуги. Но вероятно имаше и други хора в армията или правителството, които очакваха с нетърпение войник като капитан Кайл Мърсър да бъде изправен пред военния съд за дезертьорство. Лоша светлина. Лоша реклама. По-добре щеше да е, ако остане в неизвестност. Или да се окаже, че е мъртъв.
Броуди излезе от офицерския клуб под ярките лъчи на лятното слънце.
7.
Потеглиха на север по I-95 с шевролета „Импала“ от 2014 на Броуди, който беше удобен и достатъчно скучен, че да не се набива на очи, но можеше да се справя добре с високите скорости в моментите, когато работата ставаше по-интересна. Набързо събраният им багаж беше в багажника. Пътят от Куонтико до Уест Ориндж в Ню Джърси беше малко повече от пет часа, от които вече бяха минали четири.
Тейлър беше сменила униформата си с джинси и блуза, които щяха да изглеждат по-добре в разговор с доброволен цивилен свидетел. Тя намери домашния телефон на Симпсън, който беше записан в доклада на агентите от Форт Дикс, и се обади, като включи на спикърфон.
Вдигна жена.
— С госпожа Симпсън ли говоря? — попита Тейлър.
— Същата.
— Госпожо Симпсън, обажда се пълномощен офицер Маги Тейлър от Форт Дикс.
Кратка пауза.
— Да?
— Мога ли да говоря с господин Симпсън?
— На работа е.
— Ще пристигна при вас след около час, госпожо Симпсън. Би било добре, ако ме чака.
— Ами…
— Или мога да отида на работното му място, което може да му създаде неудобства.
— Ще му се обадя… да се прибере.
— Благодаря, госпожо. Няма да му отнема повече от половин час.
— Добре…
— Благодаря, госпожо. — Тейлър затвори.
— Каза две лъжи — отбеляза Броуди. — Не сме от Форт Дикс и ще му отнемем толкова време, колкото ни е нужно. Освен това забрави да споменеш за мен — добави той.
— Жените обикновено не се възприемат като заплаха.
— Ти заплаши, че ще нахълташ на работното му място.
— Симпсън е доброволен свидетел, но по всяко време може да реши да престане да говори.
— Според личното му досие е служил достойно.
— А сега е цивилен.
— Войниците винаги си остават войници и постъпват правилно, когато армията ги призове.
— Ще видим.
Известно време пътуваха мълчаливо. Броуди отрано беше открил, че Тейлър не си пада по празните приказки, което го устройваше напълно. Тя извади таблета си и започна да преглежда статиите за Венецуела, които си беше отбелязала предварително. В един момент зареди на телефона си плейлист. Стара цигулка или някакъв подобен инструмент засвири бърза фолк мелодия, а някакъв мъж запя с далечен писклив глас нещо за шопари и сделка с дявола.
— Открих това на плоча, докато разчиствах мазето на дядо ми — каза тя. — Някои от записите са от двайсетте години на миналия век.
През военната си кариера Броуди беше срещал доста селяци и провинциални хлапета, издигнали се много над положението им. Армията я биваше в това. Никога обаче не беше попадал на образ като Маги Тейлър. Тя беше израснала сред възвишенията в източната част на Тенеси и била отгледана от баба си, след като майка ѝ заварила баща ѝ с друга жена и се погрижила и за двамата с двуцевна пушка.