— Какво процъфтява в хаоса? — попита Броуди.
— Престъпността — отвърна Тейлър. — Престъпници и бегълци.
— Затова ли Мърсър е отишъл във Венецуела?
— Може да е една от причините. Но не особено добра.
— Да. Защо дезертират повечето войници?
— За да избегнат несгодите на военната служба. Включително риска да умрат.
— Затова ли е дезертирал капитан Кайл Мърсър?
— Не ми се вярва.
— И на мен.
„Някой знае защо го е направил“, помисли си Броуди. Може би съекипниците му от Делта Форс. Или някой по-високо в ОКСО. Като агенти от ОКР той и Тейлър можеха да прекрачват граници на рангове и привилегии, които никой друг в армията не можеше, стига това да е свързано с престъпление. Правосъдието не признаваше рангове. В случая обаче навлизаха в наистина мътни води. ОКСО. Делта. Секретни операции. Не знаеха дори имената на хората от екипа на Мърсър и нямаше начин да ги разпитат. Каквито и отговори да намереха, пътят на откриването им минаваше през Венецуела. И започваше в окръг Есекс в Ню Джърси.
— Тук е отбивката — каза Тейлър.
Броуди излезе от магистралата и продължи по двулентовия път между рекламни плакати. Зазвуча следващото парче от прашната колекция на дядо Тейлър — този път весела песничка за каторжници.
— Случайно да ти се намират „Стоунс“?
— Не. Но пък имам афганистански ъндърграунд хип-хоп, който намерих в Кабул.
Броуди се разсмя, макар че донякъде беше сигурен, че тя говори сериозно. Работата ѝ в Цивилни въпроси бе изисквала от нея да бъде запозната с всички аспекти на местната култура, обичаи и традиции. Тейлър най-вероятно беше взела това изискване по-присърце от достатъчното и сега беше станала и експерт по етномузикологията на Централна Азия.
Продължиха покрай затворени комплекси с имена като Чери Ридж и Сидър Гроув. Броуди се запита дали имената са претенциозни мозъчни пръдни на строителните предприемачи, или мемориал на природните красоти, които са павирали.
Накрая откриха комплекса на Симпсън (Хидън Спрингс) и спряха при малката будка на охраната, в която някакво ченге под наем гледаше телевизия.
Представиха му шофьорските книжки и охранителят се обади на семейство Симпсън, прочете имената им, след което натисна копчето, за да отвори мъчително бавния портал.
Броуди си помисли за многото пъти, през които беше чакал на порталите на силно укрепената Зелена зона в Багдад, чиито стени ставаха по-високи и по-дебели всеки път, когато на метежниците им скимнеше да взривят поредната кола бомба. Понякога илюзията за сигурност беше най-доброто, на което можеш да се надяваш. Човек се хваща за каквото и да е, стига да му помага да спи през нощта.
Подкараха покрай редици нагъсто построени нови къщи на по два и три етажа и спряха в алеята на семейство Симпсън зад черен хамър. Като че ли някой изпитваше носталгия по дните си в армията, помисли си Броуди. Или може би е просто задник.
Слязоха и позвъниха. Отвори им дребната и плаха Нора Симпсън. Не изглеждаше особено щастлива, че ги вижда. Двамата показаха военните си документи и г-жа Симпсън ги въведе в пищно обзаведена дневна с голям телевизор и прекалено много кушетки.
Ал Симпсън се беше настанил във фотьойл, който сигурно беше толкова удобен, колкото и грозен, и гледаше бейзбол. На пода си играеше момиченце на около четири години. То им се ухили широко, показвайки дупки между зъбите си.
Симпсън стана. Имаше нормално телосложение, ако не се броеше шкембето под прекалено широкото му поло. Изключи телевизора.
— Точно навреме — каза той с фалшива небрежност. — „Метс“ падат.
Погледът му се стрелна към Тейлър. Този на жена му също. Необичайно красивите жени по принцип въздействат по този начин, макар че Тейлър беше и необичайно несъзнаваща собствените си прелести.
— Сейди, скъпа — каза Нора. — Защо не заведеш господин Бикълс и принцеса Луна в стаята си?
— Тя вече е кралица, мамо.
— Е, браво на нея. Качвай се горе.
Сейди взе играчките си и тръгна, като погледна Броуди и Тейлър, докато минаваше покрай тях.
— Женени ли сте?
— Сейди… — сгълча я Нора.
— Не, но все ѝ предлагам — отвърна Броуди. — Дали да не опитам отново?
— Да! — Сейди изтича със смях от стаята.
Представиха се взаимно, стиснаха си ръцете и се настаниха около масата за кафе.
— Благодаря за помощта ви — каза Тейлър.
Симпсън кимна.
— Казах всичко на другите момчета. Затова не съм сигурен какво точно търсите.
— Нещо, което може да сме пропуснали — отвърна Броуди, имайки предвид „Нещо, което ти може да си пропуснал“.