Симпсън не отговори и Броуди си помисли, че бившият сержант не се чувства особено удобно, че разговаря с двама офицери, които освен това са и ченгета. Затова побърза да го увери, че са дошли като цивилни.
— Господин Симпсън, просто ни повторете онова, което сте казали на другите двама — каза той и добави: — Армията е благодарна за помощта ви.
Симпсън отново кимна и започна да разказва същата история, която бяха прочели в доклада — как седял в салона на „Мариот“ с американския си колега и група представители на държавната петролна компания, когато забелязал Кайл Мърсър на бара.
— Как изглеждаше той? — попита Броуди.
— Много по-добре, отколкото беше по телевизията, коленичил пред редица парцалоглави. Беше заякнал. Само мускули, както го помня от обучението. Имаше брада, но поддържана.
— Добре — каза Броуди. — Значи седите с вашите клиенти, вдигате поглед и го виждате на бара. И той също ви вижда.
— Да — отвърна Симпсън. — Познах го, той се взираше в мен. И казах името му.
— Казали сте името му, докато сте седели с останалите в салона ли? — попита Броуди. — Или преди това сте станали и сте го приближили?
Симпсън се поколеба — явно беше осъзнал, че историята му не отговаря на онази, която беше разказал на другите ОКР агенти. Погледна жена си, която го подкрепи, като сложи ръка на рамото му.
— Момент. Извинете. Беше преди две седмици. Всъщност не той ме видя пръв. Защото не беше обърнат към мен. Беше обърнат в другата посока, към бара. Първо видях татуировката му. Онази змия.
Броуди го беше хванал — и по-важното беше, че Симпсън разбираше, че е хванат. След това той продължи със същата история, която беше казал на другите агенти — как видял Мърсър в гръб, познал татуировката, тръгнал към бара и казал името му. После погледите им се срещнали. Броуди реши да продължи, сякаш нищо не се е случило, вместо да го разобличава пред жена му.
— Значи сега сте се гледали един друг — каза той. — Какво стана после?
— Той просто се взираше в мен. Студено. Може би ядосано. Колегата ми Пит и другите гледаха към мен, после погледнаха Мърсър и стана някак неловко и напрегнато. А после Кайл просто стана и излезе от бара.
— Това ли беше всичко? — попита Тейлър. — Просто сте го оставили да си тръгне?
— А какво трябваше да направя? Току-що бяхме сключили голяма сделка и празнувахме. Мислех си само за това.
— Пит попита ли ви кого сте видели? — попита Тейлър.
— Не… да. Казах му, че съм се припознал или нещо подобно.
— Добре — рече Броуди. — Как беше облечен той?
Симпсън се замисли за момент.
— Тъмна тениска и джинси.
— А какво пиеше? — попита Тейлър.
— Не знам. Не погледнах.
— Къде бяхте, преди да отидете в хотела? — попита Броуди.
— В един ресторант наблизо.
— Кой по-точно?
— Не помня. Някакво испанско име.
— Колко питиета бяхте изпили, преди да видите Мърсър? — попита Тейлър.
Симпсън отново погледна жена си. Срещата започваше да придобива темпото на разпит, а не на приятелски доброволен разговор. Броуди трябваше да натисне спирачките.
— Да се върнем малко назад — каза той. — Колко добре познавахте Кайл Мърсър?
— Заедно минахме основното обучение и курсовете за напреднали — отвърна Симпсън. — Така че бих казал, че го познавам добре, но оттогава мина доста време. Поизгубихме връзка, когато той влезе в школата, а мен ме зачислиха към Четвърта бригада във Форт Карсън.
— Що за човек беше той?
Симпсън се позамисли.
— Кайл беше ревностен. Някои момчета израстват като ловци, други идват от семейства на военни, но той не беше от тях. Искам да кажа, нямаше абсолютно никаква представа как да стреля и да изпълнява заповеди. Но пък беше напомпан, нали разбирате, много силен и в отлична форма, сякаш е тренирал за това. Младеж от Южна Калифорния, който всеки ден вдига тежести и е научил всичко за войната от филми и компютърни игри.
— Не ми изглежда да е бил замесен от тесто за елитен войник — отбеляза Броуди.
— Не разбирате — каза Симпсън. — Той искаше да е елитен войник повече от всеки, когото съм срещал. В ума си вече беше такъв. Искам да кажа, че имаше волята. Изобщо не се изненадах, когато влезе в Делта Форс. Ама никак.
В стаята се възцари тишина. Броуди си помисли за редактираните детайли от досието на Мърсър. Кой точно беше този тип? Какво беше направил и на какво беше способен? Е, беше извършил пет обезглавявания, което означаваше, че е способен на всичко. Погледна Симпсън и попита: