Колинс като че ли се замисли, после си спомни нещо казано от Броуди и попита:
— Търсите ли някого?
— Търсим птици — отвърна Броуди. — Може да се върнем с птичка. Ако любопитството ти надделее и погледнеш в саковете ни, ще видиш свински опашки. Както и истинските ни паспорти. Не сме женени — уведоми го той.
Колинс кимна, сякаш вече се беше досетил.
— Ще видиш и пари — добави Тейлър. — Държавни са. — Тя се усмихна. — Но лакомствата са мои. Можеш да си вземеш, колкото поискаш.
Колинс се усмихна малко насила.
— Нещо друго да те мъчи? — попита Броуди. „Освен мисълта дали ще умреш тук, или късметът ще ти се усмихне в Богота“.
Колинс си пое дълбоко дъх.
— Ще следвам инструкциите ви. — Отново се усмихна насила. — Все пак вие сте клиентите.
— А ти си добър пилот — каза Тейлър.
Той я погледна.
— Май трябва да се махна от тази страна.
— Може би ще успеем да помогнем на приятелката ти да напусне страната — увери го Тейлър.
Броуди си помисли, че ако Тейлър отговаряше за имиграцията, половината Каракас вече щеше да е в Маями.
— Благодаря, но… тя ще предпочете да остане тук — отвърна Колинс.
Или по-вероятно никой нямаше да я пита. Капитанът като че ли даваше сигнали на бившата г-жа Боуман, че е готов да зареже своята кралица на красотата заради нея. С външния си вид Маги Тейлър открай време беше проблем за мисията.
Е, сделката като че ли беше сключена и можеха да разчитат на капитан Колинс. Ако ли не — ако решеше да офейка — винаги можеха да се обадят на Брендан Уорли за изтегляне по въздух. Или можеха да направят преход през джунглата до границата с Бразилия, което може би щеше да е по-надеждно, отколкото да си имат вземане-даване с Уорли.
Броуди забеляза, че Тейлър е изяла и трите яйца, както и кашата си.
— Остави останалото за пемоните. Ще си топнат стреличките в кашата.
Тя погледна Колинс и завъртя очи.
Внезапно се появи Цезар и седна без покана до Колинс.
— Искам паспорт.
Колинс бръкна в чантата си и извади американския си паспорт. Цезар го прелисти и записа данните му в растящия списък. После погледна пилота.
— Виждал съм ви.
— Да, идвал съм тук и преди.
— Si. Но този път ще спите тук.
Колинс кимна.
— Имам много хубава стая за вас. — Цезар потупа еполетите на Колинс. — Вие сте важен човек. — И се разсмя.
Колинс се усмихна.
— Аз съм пилот.
— Si. Имате разрешително, нали?
Колинс погледна Броуди, който каза:
— Май съм го оставил в другия ми самолет.
Тейлър се обърна към Цезар и каза:
— Решихме да дойдем тук в последния момент. — После продължи на испански. Цезар я изслуша и каза нещо. — Нямаме право да идваме тук без разрешително, така че трябва да си тръгнем — преведе Тейлър. — Или да платим петдесет долара глоба. На човек, на ден. Включително за пилота.
— Ако си тръгнем, ще си получим ли обратно парите за стаята?
— Кларк, скъпи, просто плати глобата.
— Добре. — Той погледна Цезар. — Ще платим за един ден.
— Сега.
Броуди извади портфейла си и отброи сто и петдесет долара. Очевидно Цезар се беше научил как да си докарва допълнителни доходи покрай управлявания от държавата национален парк. Значи нямаше да е проблем Броуди и Тейлър да наемат лодка без водач. Това беше Светът на Цезар и той определяше правилата тук.
Цезар прибра парите и погледна купите с каша.
— Не ви ли харесва?
— С жена ми искаме да наемем лодка и ще вземем храната с нас — каза му Броуди.
Цезар кимна.
— Лодка и водач. Пет долара.
Колинс беше казал един долар, но Цезар беше набрал инерция и разпознаваше баламите, когато ги видеше. Освен това знаеше, че няма да получи допълнителни евро от германските туристи, така че днес беше денят на удара.
— Не ни трябва водач — каза му Броуди.
— Трябва ви. — Цезар каза нещо на Тейлър и тя преведе:
— Законът го изисква.
— Същото се отнася и за разрешителните. — Броуди погледна Цезар. — Двайсет долара. Без водач.
Цезар обаче беше непреклонен по този въпрос.
— Няма водач, няма лодка.
— Явно пемоните имат силен профсъюз.
Цезар заговори на Тейлър и тя преведе:
— От съображения за сигурност е. Ще държат отговорен него, ако се изгубим или пострадаме.
— Как бихме могли да пострадаме в джунглата?
Цезар не отговори.
Е, можеха да откраднат лодка или да вдигнат офертата на сто долара, но и двете решения щяха да събудят подозрения. Или можеха да отидат нагоре по течението и да нахранят пираните с водача. Броуди не беше стигнал дотук, за да се занимава с бюрократични глупости.