— Ние наблюдаваме птици — каза Броуди на Цезар. — Трябва ни тишина.
Цезар поклати глава.
Явно бяха стигнали до безизходно положение.
— В такъв случай ще си помислим — каза Броуди. — Междувременно капитан Колинс трябва да види стаята си.
Цезар стана. Колинс също стана и взе трите сака, както беше инструктиран, без помощта на домакина.
Тейлър му се усмихна.
— Ще се видим на обяд, Джон.
Той отвърна на усмивката ѝ и двамата с Цезар тръгнаха към къщите за гости.
Броуди погледна Тейлър.
— Мислиш ли, че ще видим отново Колинс и саковете?
— Да, при това много скоро, ако не успеем да си намерим лодка. А ако намерим, няма да се връщаме с птичка.
— Ясно. Да слезем при реката — предложи Броуди. — Трябва да се поразтъпча след закуската.
— Добре… — Тя стана и двамата тръгнаха през селото към реката.
— Няма да крадем лодка — каза Тейлър.
— Няма, но може да купим лодка от някой местен, на когото не му пука за правилата.
Продължиха надолу по склона към мътната река. Аян Тепуи се издигаше от дясната им страна.
— Мога ли да изкажа мнението си? — попита Тейлър.
— Разбира се.
— Мисля, че боговете, които живеят там горе, ни казват да се пръждосваме от това място.
Броуди се усмихна.
— Може и да си права.
— Скот, направихме много повече от онова, което се изискваше от нас, и досега късметът ни се усмихва. Видяхме и научихме достатъчно тук и в Каракас, за да твърдим с увереност, че лагерът на Кайл Мърсър е на петнайсетина километра от селото. Ще те снимам на брега на реката, докато сочиш нагоре по течението. Става ли? После се връщаме в селото, качваме се в самолета и се разкарваме, преди онези от лагера да стигнат до Кавак. Разумно ли ти звучи?
— Да.
Стигнаха до брега и Броуди огледа реката, която беше широка трийсетина метра.
— Водата е малко по-дълбока, отколкото предполагах, но стига най-много до гърдите. На практика можем да вървим нагоре по течението.
— Пираните много ще се зарадват.
— Вярно… ами… — Той погледна наляво и видя ивицата, която беше зърнал от въздуха. В тинята имаше дървени канута, дълги около пет метра, с правоъгълни кърми и малки външни мотори. — Толкова са близко и същевременно толкова далече.
— Готов ли си за снимка?
— Да идем при лодките, така че и те да влязат в кадъра. — Броуди отиде при калната ивица и застана до канутата. Забеляза, че имат дъсчени пейки и са достатъчно широки, за да поберат двама пемона или един вързан капитан Мърсър, поставен легнал върху пейка. Канутата бяха вързани с найлонови въжета, които можеха да свършат работата. После им оставаше само да се обадят на Колинс да е готов за излитане, да свалят Мърсър на брега по-далече от селото, да минат през тревата до пистата и да се качат в самолета. Всичко се свеждаше до планиране и логистика.
— Скот? Ехо? Усмихни се на обектива.
Той се усмихна и посочи нагоре по течението. Тейлър го снима три пъти.
— Добре, да вървим.
— Чакай малко. — Броуди погледна една бамбукова платформа, на която имаше дървени гребла и жълти спасителни жилетки, които не бяха нужни в дълбока до гърдите вода — освен ако пираните и крокодилите не те скъсят откъм краката.
Отиде до едно от канутата. Малкият дизелов мотор се стартираше с шнур. Броуди беше запознат с този механизъм и предположи, че мощността му е около две конски сили; предвид скоростта на течението излизаше, че първоначалната му преценка за скоростта на лодката — седем-осем възела — е горе-долу вярна.
— Какво правиш?
— Проверявам показанията на Кармен. Напълно съвпадат.
— Добре. Ще го споменем в доклада. Да вървим.
— Хрумна ми една идея.
— Като онази, когато влезе в бардака ли?
— Още по-добра. Какво ще кажеш да се качим в някоя лодка, да излезем в средата на реката и да направим няколко снимки?
— Защо?
— За да можем да кажем, че сме разузнали по реката. Не е нужно никой да знае, че всъщност сме били на петнайсет сантиметра от кея — добави той.
— Това е измама.
— Да. Наш ред е да мамим.
— Не оправдавай…
— Хайде. Ще отнеме само десетина минути. Трябва да представим убедителни доказателства за становището ни.
Тя се огледа.
— Добре… — Отиде при кануто, до което беше застанал Броуди, и той ѝ подаде найлоновото въже.
— Ти дърпай, аз ще бутам. Но първо ще донеса гребла. — Броуди грабна по две гребла и спасителни жилетки и ги хвърли в кануто, после отиде отзад да бута.