Тейлър остана на мястото си с въжето в ръце.
— Какво има? — попита той.
— Колко далеч всъщност отиваме, Скот?
— Около час. — Той я погледна. — Става ли?
— Не обичам да ме баламосват.
— Никой не обича. Откакто тръгнахме от Каракас знаеше къде отиваме.
— Така е. Трябваше да се сетя просто да приложа Правилото на Броуди.
— Какво е то?
— Във всеки даден сценарий прави онова, което е най-вероятно да те убие.
— Силно съм засегнат.
— Не си. — Тя задърпа въжето и Броуди започна да бута лодката през калта.
Изтикаха кануто в реката и се качиха. Броуди взе едното гребло и го използва като прът, докато не се отдалечиха от брега. Кануто се понесе надолу по течението и Броуди отиде на кърмата, спусна витлото във водата, запали двигателя и даде газ, докато не потеглиха срещу течението. Кануто набра скорост и се понесе по водата с цвят на чай.
Утринното слънце беше приятно и Броуди се чувстваше чудесно. Вече бяха близко до беглеца, под същото небе и слънце, дишаха един и същи въздух и пътуваха по река, по която беше пътувал и Кайл Мърсър. Детективската работа беше приключена и сега това беше разузнавателна мисия във вражеска територия. И успехът на тази мисия зависеше от уменията и инстинктите, които Скот Броуди и Маги Тейлър бяха усъвършенствали във военни зони в другия край на света.
Двамата с Маги Тейлър бяха пратени тук със сравнително проста и недвусмислена задача — да намерят и задържат капитан Кайл Мърсър и да го върнат в Америка, където да се изправи пред военния съд. Или ако не можеха да го направят, трябваше те самите, някой дрон или отряд на Делта да въздадат правосъдие. Така или иначе капитан Мърсър щеше да плати за кръвта по ръцете си.
42.
Тейлър седеше на една спасителна жилетка на носа с лице към Броуди, който беше на кърмата с ръка на кормилото и газта. Малкият мотор не вдигаше много шум, което беше добро за речно разузнаване. Тейлър се канеше да се обади на полковник Домброски и той ѝ каза да звънне на номера за съобщения, на който можеше да позвъни всеки и да остави доклади и други сведения, които не се нуждаят от отговор или обсъждане. Все едно да се обадиш на телефонния секретар на приятелката си и да ѝ кажеш, че случайно си прегазил котката ѝ. В ОКР записаните съобщения бяха достъпни за получателя с уникален четирицифрен код. Това беше предпочитаният метод на Броуди да контактува с шефа си.
Тейлър вдигна поглед от екрана на сателитния телефон.
— Защо?
— Защото ще подадеш устен доклад, а няма да водиш разговор. Постарай се да е ясен и сбит, и накрая кажи, че изключваш телефона, за да пестиш батерията. Обещай, че по-късно ще се обадиш на мобилния му.
— Скот…
— Не искам той да ми казва — да ни казва — какво да правим. И какво да не правим. Никога не бих нарушил пряка заповед и нямам време да споря с него. Така че това е начинът да избегнем всичко това — обясни Броуди и призна: — Правя го непрекъснато. Ти също го прави.
— Благодаря за споделянето, но…
— Ето ти и още един съвет: можеш да бъдеш два пъти по-непослушен от другите, ако си два пъти по-компетентен от тях.
— И два пъти по-арогантен, естествено.
— И винаги изпълнявам онова, което е било поискано от мен. А и не забравяй, че Уорли е влязъл под кожата на Домброски и освен това търси сигнала ни. Така че или се обади, или ми дай телефона.
Тя се поколеба, но накрая набра номера за съобщения и въведе четирицифрения код за гласовата поща на полковник Домброски.
Броуди намали оборотите на мотора и заслуша едностранния разговор на Тейлър с пощенската кутия. Тя започна, като се представи; след това, както я бяха учили, съобщи местоположението им — в лодка в безименна река, движещи се на югоизток от село Кавак. Спомни си, че имената трябва да се произнасят фонетично — Кило, Алфа, Виктор, Алфа, Кило, което беше вярно дори ако се кажеше отзад напред. Освен това докладва географските им координати, които взе от телефона. След това се върна на летище „Франсиско де Миранда“ в Каракас, „Ейпекс“, капитан Джон Ф. Колинс, Сиудад Боливар, летище „Томас де Херес“ и въздушното разузнаване над Кавак.
Военните доклади бяха прословути с първоначалното наблягане върху второстепенното и пропускането на основното, което в случая беше възможността лагерът на капитан Мърсър да е някъде наблизо. Тейлър най-сетне стигна и до това, като се придържаше към показанията на приятелката на Мърсър, сервитьорката на коктейли в публичния дом, която в момента не ги съпровождаше в Кавак.
Броуди беше силно впечатлен от уменията на партньорката си да докладва, но Тейлър говореше по телефона вече близо три минути и техниците в посолството сигурно вече засичаха сигнала им.