Тейлър съобщи намерението им да разузнаят с лодка, да съберат полезна информация и да отлетят за Богота с капитан Колинс, вероятно през късния следобед или привечер.
Броуди би искал и капитан Мърсър да е на самолета, но шансовете за подобно нещо бяха почти нулеви. Вероятността капитан Мърсър да задържи тях пък беше доста по-голяма, поради което Домброски трябваше да знае всички тези неща, за да ги включи в доклада си за изчезналите агенти.
— Кажи му да ни прати есемеси с името и номера на човека за свръзка от посолството ни в Богота — каза Броуди. — Ще ги получим, когато стигнем там и си включим телефоните.
Тейлър предаде съобщението му и каза:
— Изключваме сателитния телефон, за да пестим батерията, но ще…
— Кажи му да не споделя нищо от това с Уорли.
Тейлър предаде и това на гласовата поща и завърши:
— Ще ви се обадим по сателитен телефон от самолета, след като излетим — след около три или четири часа. — Прекъсна връзката и изключи телефона.
Броуди си погледна часовника. Почти пет минути. Достатъчно време за Уорли да засече координатите им, ако техниците в посолството активно търсеха взетия назаем — вече откраднат — сателитен телефон. Е, ако се беше обадил на самия Домброски, още щяха да говорят — или разговорът щеше да е много кратък и да завърши със заповедта на Домброски да обръщат лодката и да се махат.
— Получи се много добре — каза ѝ той.
Тейлър не отговори и Броуди си спомни, че тя възприема комплиментите като проява на снизхождение. Не биваше забравя, ако се озоват в едно легло.
— Забравих да му кажа, че разходката с лодка е твоя идея — каза тя.
Беше забравила да му каже също, че агентите му почти бяха стигнали до секс миналата нощ. Домброски би искал да знае това.
— Забрави личната оценка на опасността — каза ѝ той. — За връзката на Кайл Мърсър с Кавак и за възможния интерес на СЕБИН към нас след инцидента в „Кокошарника“. И за възможната намеса на Уорли в случай на ОКР.
— Той вече знае това. Освен това оценките на опасността могат да прозвучат… все едно се чувстваш застрашен.
— Ти не се ли чувстваш застрашена?
— Не съм глупава. Но в този случай Домброски не може да направи нищо за нас. Идеята беше твоя — напомни му тя. — Не негова.
— Правилно. — Броуди си погледна часовника. — Вече петнайсет минути пътуваме по реката, а още не съм видял смалена глава.
— В момента гледам една такава.
— Просто отокът спада. Добре, обаждане на петнайсет минути.
— Вие задавате мелодията, господин Броуди. Аз само припявам.
Той ѝ се усмихна. Е, беше играл тази игра на предизвикателства с доста момчета в Ирак и с неколцина в ОКР, но никога с жена. Тя определено имаше хъс. И освен това сигурно му беше малко бясна, което беше добре за мотивацията. Ако нещата тръгнеха на зле, с огромно удоволствие щеше да му каже: „Нали ти казах“. Всички го правят. По-важното беше, че и двамата трябваше да се съсредоточат върху мисията. Само дето самата мисия беше мътна като реката.
Броуди загледа как Тейлър прави няколко снимки на речните брегове и една на него, докато управлява лодката. Надяваше се, че е излязъл решителен и със стоманен поглед. Можеха да използват снимката при доклада в Богота. И в кабинета на генерал Хакет.
— Трябва да се обадим на Колинс и да му кажем къде сме — каза тя.
— По-важното е къде е той.
— Да проверим.
— Сигурно се е сетил, че сме откраднали лодка. Така че го питай дали Цезар е разбрал. Кратко обаждане — напомни ѝ той.
Тя набра по памет номера на сателитния телефон на Колинс.
— Кажи му да попита каква е глобата за кражба на лодка и да плати на Цезар от нашите пари.
Тейлър вдигна телефона до ухото си и се заслуша, после затвори и изключи апарата.
— Не отговаря.
Което можеше да означава всичко — да спи, да взема душ, да е отлетял с парите или да е мъртъв.
— Ще опитам след малко — каза Тейлър.
— Добре. — Броуди се загледа в минаващия покрай тях пейзаж. Покрай левия бряг продължаваше тревистият район, който му даваше ясен изглед към терена. На десния бряг обаче саваната се сменяше с гъста джунгла, която той, като наполовина развит Homo sapiens, инстинктивно свързваше с опасност.
Погледна назад към Кавак и огромната тепуи, която доминираше над всичко в продължение на километри. Извисяващият се сив масив приличаше на построена от гиганти стена; плоският връх все още беше скрит от бели облаци в иначе безоблачното небе. Това място беше наистина първобитно — Джурасик парк на стероиди. Свят на пемоните. Страната на Кайл.