— Мога да се досетя.
— Позволява двупосочна размяна на съобщения през сателит до сателитни и клетъчни телефони, независимо от мрежите на доставчиците.
— Доста хубав подарък за пътуване.
— Освен това може да предава координати — продължи тя.
— Снимки?
— Не. Но пък има изключително дълъг живот на батерията.
— Къде мога да си намеря такова нещо?
— В сака ми. Оставих го там.
— Можеше да ни свърши работа тук. Но… о, ти не знаеше, че отиваме на пътуване по реката.
— И да знаех, пак нямаше да го взема.
— Наистина ли?
— Никога не съм го използвала… дори не съм го включвала.
— Дори за проверка на връзката ли?
— Скот… погледни ме. Никога не съм го използвала.
— Тогава защо изобщо си го взела?
— Ако не бях, още щях да съм в Куонтико.
— Там, където би трябвало да си.
— Не. Искам да съм тук.
— Не, те искат да си тук.
Тя не отговори.
Е, това като че ли беше последната част от изповедта, която беше успял да изкопчи от нея. Освен ако не се канеше да признае, че е получила инструкции да му види сметката и в момента сериозно го обмисля. В този момент той можеше да ѝ каже, че тя нарушава няколко члена на Общия кодекс на военното правосъдие и да поиска да му предаде оръжието си. Но като се имаше предвид, че бяха тръгнали нагоре по течението на лайняна река с две гребла и маломощен мотор, по-добре беше пистолетът ѝ да остане в нейния джоб, отколкото в неговия.
— Скот… кажи нещо.
— Ще трябва да отговаряш за това, когато се върнем.
— Ще отговарям. Ако се върнем.
Сега Броуди се радваше, че не беше преспал с нея. Това щеше да усложни доклада му пред Домброски.
— Разбираш ли какво си направила? — попита я той.
— Да. Но… не съм направила нищо.
— Съгласила си се да сътрудничиш на друга правителствена агенция. Точно както си направила в Афганистан.
— Съгласих се да взема проследяващото устройство със себе си. Никога не съм го използвала. Никога не съм изпращала съобщение, никога…
— И си разбирала престъпния заговор, който Трент и колегите му са се опитвали да потулят и си им сътрудничила. Разбирала си какво е „Флагстаф“.
Тя кимна.
— И знаеш, че те искат да убият — да пречукат — Кайл Мърсър, за да не се разприказва.
— Не съм сигурна за…
— Ние работим за Отдела за криминални разследвания, Маги, а не за „Убийства ООД“.
— Не ме поучавай. — Тя го погледна. — Ти самият би го застрелял, ако не можеш да го отвлечеш.
— Не бих.
— Никога няма да разберем. Какво мислиш, че ще направи армията с координатите, които им дадохме за лагера на Мърсър? Ще им пусне копие на Кодекса за поведение ли?
Броуди подмина думите ѝ и продължи:
— Разбираш ли също, че Трент и приятелчетата му трябва да са знаели преди нас, че Кайл Мърсър не е в Каракас? Дали са ти устройството, защото са искали да видят дали ще напуснем Каракас и къде ще отидем.
— Наистина се зачудих защо ми е нужно в Каракас, където бих могла да пратя съобщение или да се обадя… където си поискам.
— Е, вече знаеш. Колегите на Трент подозират или знаят, че Мърсър е някъде извън Каракас и ако ти и аз сме достатъчно късметлии или достатъчно умни да надушим следата му — което аз направих — ти и твоят „Гармин“ ще им кажете къде сме в реално време, с най-точни координати.
— Аз… да, разбирам.
— А хрумвало ли ти е също, че и ти, подобно на Кайл Мърсър, знаеш прекалено много?
— Никога не съм била заплашвана, че ще ме наранят. Заплашваха ме с разкриване. — И добави: — Пазех тайната им, но ако се случи да се върнем, готова съм да разкажа на ОКР всичко, което разказах на теб.
— Не ме слушаш. Ти и капитан Мърсър можете да бъдете сполетени от една и съща участ.
— Това е… не вярвам.
— Точно затова си тук. Мокрите поръчки се изпълняват на чужда земя.
— Опитваш се да ме уплашиш. Достатъчно съм уплашена.
— Освен това малко се тревожа, че съм толкова близо до теб, Маги.
— Скот…
— Изобщо не е трябвало да се забъркваш с хора от тайните служби.
— Забърках се с Трент.
— И той те е манипулирал като кукла на конци.
— Не искам да те слушам.
— Попаднала си в подвижни пясъци, госпожице Тейлър. И с всяко движение затъваш още повече. Колко пъти си виждала това в криминални случаи?
— Казах всичко, което имах за казване. Признах си пред теб. Прави каквото искаш с наученото. Дори ще ти дам устройството като доказателство.
— Ако ми го беше дала в Каракас, бих могъл да проявя повече съчувствие…