— Защо според вас някой с уменията за оцеляване на капитан Мърсър… човек, който е търсен беглец по целия свят… би седнал в бара на хотел, посещаван често от чужденци?
Симпсън разбра, че въпросът не е риторичен. Всъщност разбра, че Броуди намеква, че историята му е измислица.
Той стана. Изгледа Броуди.
— Мисля, че имам нужда от една цигара.
— Ще ви правя компания.
Броуди не пушеше, но работата не беше в това. Той стана и излезе след Симпсън на задната веранда, която гледаше към изкуствено езеро. Симпсън извади цигара от пакета си и предложи една на Броуди, който я взе, за да сподели връзката на пристрастените.
Симпсън му предложи огънче и Броуди го загледа как пали своята цигара с треперещи ръце и дърпа силно.
— Не знам какво да кажа — рече Симпсън.
Броуди не отговори. Когато човек се кани да признае нещо, най-добре е да си мълчиш.
— Тоест, нямах намерение да казвам каквото и да било. Но не ми излизаха от главата двете момчета, които бяха убити, докато са го търсили. Говорих с жена си… и тя каза, че трябва да постъпя правилно.
Броуди изгледа Ал Симпсън, който беше постъпил в армията след 11/9, също като него. Беше отслужил службата си, справяше се добре в частния сектор, беше се установил и беше наддал килограми. Но войната, която за Симпсън вече беше само спомен, продължаваше и след още една-две години в нея щяха да се бият войници, които дори не са били родени на 11/9.
— Ал, къде всъщност видя Кайл Мърсър?
Симпсън го погледна и пое дълбоко дъх.
— Двамата с партньора ми Пит подписахме изгоден договор, всички бяха доволни, някои от директорите ни замъкнаха да празнуваме, както вече казах. Всичко започна добре, заведоха ни в скъп ресторант. Ядохме много, напихме се, обиколихме няколко бара и клубове. Наистина отидохме в бара на „Мариот“… а после се качихме в една кола и отпрашихме към предградията…
Броуди кимна окуражаващо.
— Пътувахме през копторите по склоновете, по онези тесни виещи се улички. Стигнахме до онази сграда… абсолютен боклук като всички останали наоколо, но по-голяма от тях. Уплаших се, колкото и да бях пиян. Усещах, че нещо не е наред. Пит е абсолютен скапаняк, нищо не може да го спре. Уговориха ме, че всичко е наред, да влезем. И…
Гласът му замря. Броуди беше сигурен, че знае накъде отиват нещата, но го изчака.
— Вътре беше тъмно, с много канапета, бар — продължи Симпсън. — Голи момичета навсякъде. Както и момчета, всичките местни, доколкото можех да преценя. Друсаха се, пиеха, отиваха в задните стаички. Не исках да… но нали разбирате, онези бяха важни за бизнеса ни и не знаех какво да правя.
— Ал, погледни ме.
Симпсън го погледна с измъчена физиономия.
— Не съм свещеник, на когото да се изповядваш — каза Броуди. — Търся войник, който има да отговаря за много неща, и трябва да го намеря.
Симпсън кимна и преглътна с мъка.
— Трябваше да го кажа по-рано.
— Може да си премълчал, защото не си сигурен какво си видял.
— Не — отвърна Симпсън. — Сигурен съм. Кайл беше. Седеше сам на онази маса в дъното. Просто седеше. Никъде не гледаше. Стори ми се… не знам, сякаш върти заведението.
Това изненада Броуди.
— Защо си мислиш така?
— Заради начина, по който се държеше. Удобно настанен. Момичетата страняха от него, а той сякаш нямаше нищо против. Ако заведението не беше негово, трябва да беше отишъл там заради някаква друга причина, а не просто да топне фитила, нали разбирате?
— Той видя ли те?
— Да. Гледаше ме. Беше пълна лудост. Така де, това беше последното място, на което да очакваш, че ще се натъкнеш на позната физиономия.
— Сигурен съм, че и той си е помислил същото.
Симпсън се усмихна насила.
— Да… но не съм сигурен, че ме позна. Ние с Пит бяхме единствените други гринго там. Пит май изобщо не го забеляза, само цици зяпаше. Станах, тръгнах към него и казах името му, а той ме погледна по онзи шантав начин и да, видях змията на ръката му. Татуира си я след основното обучение.
— И какво направи той?
— Стана, помислих си, че ще тръгне към мен, но вместо това той се обърна и излезе през една странична врата. Някакъв здравеняк се изпречи пред мен и красноречиво ми намекна да не го следвам. А после Пит ме дръпна назад.
— За да те разкара от здравеняка.
Последва нова продължителна пауза. Симпсън дръпна от цигарата, угаси фаса в парапета на верандата и го метна в тръстиките долу. Слънцето залязваше, в къщите около езерото светваха лампи. На отсрещния бряг някакво семейство палеше барбекю.
Симпсън си пое дълбоко дъх.