— Ние сме от ОКР, Скот, а не разузнавателен отряд. И това е криминален случай, а не бойна мисия.
— Всъщност е малко объркана и смесена. Но добре…
Платформата вече беше на петдесет метра от тях и Броуди я огледа с бинокъла — на нея нямаше никого — след което, насочи лодката към отсрещния бряг, за да има по-добър изглед към реката, която завиваше надясно.
След като минаха покрай платформата, Броуди отново вдигна бинокъла и го насочи към десния бряг, като продължаваше да управлява лодката.
— Добре… виждам я… определено е кална ивица и определено районът е допълнително разчистен… Погледни.
Тейлър бързо отиде на кърмата, взе бинокъла, клекна на пейката и погледна към отсрещния бряг, докато продължаваха нагоре по течението.
— Виждам я…
— Добре. Значи сме съгласни, че виждаме едно и също.
— Да. — Тя му върна бинокъла, извади сателитния телефон и засече местоположението им, после се обади на пощата на Домброски и му остави координатите. — Добре… вече можем да обръщаме.
— Снимай.
— Ивицата е на сто метра от нас.
— Ще приближа.
— Не. Ще снимам. — Тя извади мобилния си телефон и направи три снимки. — Дори ще заснема видео.
— Добра идея.
Тейлър направи десетсекунден видеозапис и прибра телефона в джоба си.
— Мисията е изпълнена.
— Съгласен. Не съм напълно луд — добави той. Обърна лодката и заплуваха надолу по течението с около десет възела, доколкото можеше да прецени. — До Кавак има по-малко от един час път. — По-добре, отколкото да каже: „От тигана, та в огъня“.
И тъкмо когато си помисли, че е безопасно да пътуваш по вода, чу характерния трясък на автоматична стрелба.
Тейлър, която се връщаше обратно на носа, замръзна и се обърна към него. Погледите им се срещнаха, но не беше нужно да казват: „Калашници“. И двамата познаваха отлично звука.
Стрелбата беше далечна, на около петстотин метра. Кухият пукот отекваше през джунглата.
— Тренират — каза Броуди.
Тейлър кимна, но не помръдна.
Броуди вдигна максимално оборотите и лодката заплува малко по-бързо. Трябваше да провери горивото, преди да тръгнат, но в най-лошия случай щеше да им се наложи да гребат надолу по течението. Спомни си прословутия армейски принцип: „Липсата на подходящо планиране гарантирано оплесква работата“. Добър съвет за следващия път. А за този — засега се справяха.
— Скот…
— Какво?
Тейлър посочи платформата, която се намираше на двайсетина метра пред тях.
Броуди погледна. Не му трябваше бинокъл, за да види двамата мъже — не пемони, а брадати гадни на вид типове в камуфлажно облекло — които стояха на ръба ѝ с насочени към тях автомати.
Единият извика нещо; после калашникът му също заговори и червени трасиращи куршуми вдигнаха фонтанчета във водата на по-малко от метър от носа им.
Мъжът отново извика и на Броуди не му трябваха особени познания по испански, за да разбере: „Спрете или ще стрелям!“.
Бяха напълно уязвими, на открита лодка без никакво прикритие, въоръжени с пистолети, които нямаха нито мощта, нито точността на автомата. А скачането в гъмжащата от пирани и крокодили река не беше особено добра опция.
Вече се бяха изравнили с платформата и той погледна нагоре към дулата на двата автомата.
— Alto!
Е… понякога е време да се биеш, друг път — да бягаш. Никога не е време да се предаваш — но пък има време да блъфираш. И то беше сега. Броуди превключи мотора на празни обороти и се обърна към Тейлър.
— Говори с тях.
— Какво да им кажа?
— Маги. Ние сме любители на птици.
Тя кимна, но не каза нищо, и Броуди видя, че се взира в нещо зад него. Той погледна през рамо. Две лодки, подобни на тяхната, приближаваха откъм калната ивица.
— Това изобщо не изглежда добре — каза Тейлър.
— Да. — Той я погледна. — Съжалявам, Маги.
— Вината не е твоя. Ще се постарая да съм максимално убедителна с прикритието ни.
— Добре.
Броуди погледна нагоре към двамата, които продължаваха да се целят в тях, после вдигна бинокъла към приближаващите лодки. Във всяка имаше по трима въоръжени мъже.
— Мисля, че ни предстои да се срещнем с капитан Мърсър — каза той.
43.
Течението ги понесе покрай рибарската платформа, на която стояха двамата мъже с насочени към тях автомати. Единият извика нещо и им даде знак да приближат.
Тейлър му отговори на испански и каза на Броуди:
— Трябва да изхвърлим пистолетите във водата.
Броуди завъртя кормилото и бавно насочи лодката към платформата.