— Вече сме достатъчно близо, за да ги използваме. — Той разкопча долния десен джоб на дочения си панталон, в който държеше глока. — Ти поеми онзи отляво. На три…
— Скот, зад нас има две лодки с въоръжени мъже. На по-малко от сто метра са.
Броуди приближи лодката на десетина метра от платформата и погледна нагоре към двамата. Бяха изкушаващи мишени.
Единият извика нещо и Тейлър му отговори.
— Пита дали имаме котва. Нямаме. — Тя го погледна. — Скот?
Броуди погледна приближаващите лодки. Шейсет метра. Отново погледна двете мишени, като пресмяташе наум. Първият изстрел е огромна изненада за всеки освен за стрелящия. Вторият мъж имаше част от секундата да реагира, преди следващият куршум да го изненада и да се забие в гърдите му. После калашниците се превръщаха просто в тежки метални предмети на бойното поле, очакващи новите си собственици. Оръжията не убиват. Правят го хората с оръжия.
Единият от мъжете извика и им махна да приближат.
— Скот…
— Мисля, че мога да се справя и с двамата. Приготви се да скочиш на платформата и да грабнеш един автомат.
Тейлър погледна нагоре към двамата, после към приближаващите лодки.
— Няма да се получи, Скот.
— Или това, или нещо, за което не искаш и да помисляш.
Тя пое дълбоко дъх.
— Ние сме любители на птици, господин Боуман. Това ни дава по-добри шансове за измъкване, отколкото престрелката. При нея шансовете са нулеви.
Броуди не отговори, а премести дясната си ръка и пръстите му напипаха дръжката на глока. След пет или по-малко секунди можеше да изтръгва калашник от ръцете на умиращ човек — точно както го беше направил в „Кокошарника“.
— Скот… не — със спокоен и овладян глас каза Тейлър. — Искаше да се срещнеш с Кайл Мърсър. Господин и госпожа Боуман ще го направят.
Той я погледна.
Единият от мъжете хвърли найлоново въже в лодката им и извика нещо.
Тейлър погледна въжето, после Броуди, който кимна. Тя завърза края на въжето за носа. Броуди изключи мотора.
Двете лодки приближаваха платформата и Броуди видя, че във всяка има по трима души — един на кормилото, а другите двама с насочени към тях автомати.
Моментът за бой, ако изобщо го беше имало, бе отминал и при липсата на други възможности за обмисляне Броуди неочаквано откри, че се чувства странно спокоен.
Лодките стигнаха до тяхната и Броуди си помисли, че ги очаква още една разходка по реката, но един от мъжете им даде знак да се качат на платформата. Тейлър хвана найлоновото въже с две ръце и се набра. Броуди я последва и двамата се озоваха пред мъжете с калашниците; по двама от всяка лодка също се качиха на платформата. Сега бяха заобиколени от шестима мъже с автомати, като други двама оставаха в лодките. Броуди дори не си направи труда да пресмята шансовете за успех.
Единият от мъжете в лодките, мускулест тип с черна тениска и гадна мутра, която явно беше el jefe, викаше нещо. Тейлър сложи ръце зад тила си и Броуди направи същото.
Двата мотора изреваха и Броуди видя, че лодките потеглят обратно нагоре по течението, към калната ивица. Добрата новина — ако изобщо имаше такава — беше, че тяхната лодка все още беше вързана за платформата. Така че ако това беше просто спиране за претърсване — или спиране за претърсване на голо и обиране — г-н и г-жа Боуман, най-тъпите туристи на планетата, можеха да се върнат в Кавак след около час. Малко вероятно, но все пак възможно.
Броуди се огледа и видя на бамбуковата платформа зелена пластмасова маса и четири стола. Изглеждаха странно не на място насред джунглата. Спомни си, че Колинс беше споменал, че пемоните се събират на тези платформи да общуват помежду си, но точно тази, която се намираше между Кавак и калната ивица, служеше не за социални контакти, а за наблюдателен пост на капитан Мърсър. Заключението му се потвърждаваше от бинокъла, който лежеше на един от столовете.
El jefe пристъпи към Броуди, изгледа го кръвнишки, свали бинокъла от врата му, огледа го и го даде на един от хората си. После го пребърка и извади парите, мобилния телефон и швейцарското му ножче, които прибра в джобовете си. Прегледа фалшивия му паспорт и го даде на друг от хората си. После бръкна в джоба на крачола и намери глока. Извади го и го показа тържествуващо на хората си, сякаш искаше да демонстрира, че много го бива в намирането на разни неща. Всички заговориха и започнаха да поглеждат Броуди с подновен интерес. El jefe затъкна пистолета в колана си и продължи претърсването. Намери резервните пълнители и ги тикна в лицето на Броуди, сякаш му казваше: „Погледни ги добре, гринго, защото повече няма да ги видиш“.