Броуди погледна глока в колана му. Задникът отново слагаше възможностите на масата.
El jefe насочи вниманието си към Тейлър, но първо я опипа с видимо удоволствие, преди да прерови джобовете ѝ. Извади първо пистолета ѝ и пълнителите, после парите, телефона и паспорта. Прегледа документа и хвърли поглед към Броуди, когато разбра, че Сара и Кларк Боуман са съпруг и съпруга. Даде глока и пълнителите на Тейлър на един от хората си и извади последното нещо — сателитния телефон. Зяпна го, сякаш е по-интересен от глока, после го показа на хората си. Каза нещо на Тейлър, която отвърна, и el jefe като че ли не остана доволен от чутото.
Той заговори отново и след кратко колебание Тейлър свали тениската си и събу панталона си. Броуди знаеше, че рано или късно ще се стигне до това.
Тейлър стоеше по сутиен и гащета и не сваляше поглед от мъжа. Той ѝ обърна гръб и каза нещо на хората си, които се разсмяха. Един подсвирна, друг извика: „Bella!“. El jefe се обърна отново към нея и забеляза белезите на бедрото и крака ѝ. Посочи ги.
— Qué es esto?
— Accidente… vehículo — отвърна тя.
Мъжът погледна отново белезите от изгорено и шрапнел, сякаш разпознаваше от какво са. После вдигна поглед и каза нещо със заповеднически тон.
Тейлър твърдо поклати глава и отвърна, след което кимна към Броуди, който разбра, че тя отказва да свали сутиена и гащетата си пред толкова много мъже, докато съпругът ѝ е до нея.
El jefe погледна Броуди, усмихна се и даде знак на Тейлър да се облече. Тя вдигна панталоните си и си облече тениската.
Мъжете замърмориха с престорено — или не чак толкова престорено — разочарование.
Броуди се зачуди дали сега Маги Тейлър не си мисли, че престрелката не е била по-добър вариант от този.
Тейлър каза нещо на el jefe, което очевидно го изненада и развесели.
— Емилио — отвърна той.
Броуди не знаеше дали Тейлър е в режим Сара Боуман или Цивилни връзки, но ходът ѝ беше добър. Вече знаеха името на мъжа.
Тейлър погледна Емилио и се обърна към него по име, после свали ръце и заговори с уважителен, но твърд тон, като на няколко пъти вметна почтителното senor. Броуди различи думите „turistas“, „Kavak“ и дори „César“, когото Емилио несъмнено познаваше. Не знаеше как е „любител на птици“ на испански, но се надяваше, че Сара Боуман знае.
Емилио я изслуша безстрастно, после ѝ каза нещо и Броуди различи думата „Pemón“. Явно я питаше защо са без водач.
Тейлър отговори, вероятно позовавайки се на невежеството им, и Емилио кимна.
Нещата като че ли вървяха добре, въпреки че обясненията на Тейлър намирисваха на баламосване.
Емилио, изглежда, не беше най-острото мачете в джунглата, но като че ли слушаше и се мъчеше да измисли следващия си ход. Броуди подозираше, че Емилио отговаря пред някой по-висшестоящ, и се надяваше, че въпросният авторитет е сеньор Кайл. Защото ако тези типове работеха за някой наркокартел или бяха местна версия на планинците от „Избавление“, Маги Тейлър се намираше в по-голяма опасност от Броуди, когото просто щяха да застрелят и да хвърлят в реката. С Кайл Мърсър поне можеха да проведат цивилизован разговор на английски, преди той да реши дали са семейство Боуман, или нещо друго.
Емилио говореше нещо на Тейлър за сателитния телефон в ръката му и за глока в колана му.
Тейлър отговори спокойно; Броуди знаеше, че да притежаваш оръжие във Венецуела не доказва, че кроиш нещо. Всъщност в тази страна оръжието беше моден аксесоар.
Сателитният телефон беше донякъде съмнителен, но не и напълно необичаен за турист на място, където най-близката кула на клетъчен оператор е на две провинции разстояние.
Емилио отново кимна, но Броуди започваше да разпознава реакцията му като техника на разпит, която му беше много добре позната. Може би Емилио не беше толкова тъп, колкото изглеждаше.
Броуди забеляза, че петимата други слушат Емилио и дамата гринго, която знаеше испански. Трима от тях пушеха и всички бяха свалили или метнали на рамо калашниците си — нещо, което нито сержант Броуди, нито капитан Мърсър биха одобрили.
Броуди реши, че е крайно време и той да вземе думата.
— Кажи им, че могат да задържат всичко освен паспортите ни — обърна се той към Тейлър. — И че трябва да върнем лодката на Цезар.
Тейлър преведе. Емилио се усмихна и каза нещо на Броуди, като театрално му даде знак да се качи в завързаната лодка и му каза: „Adiós, señor“.
Броуди не мислеше, че Емилио говори сериозно; всъщност останалите се разсмяха, така че той се усмихна, за да покаже, че е разбрал шегата, но остави ръцете си на тила, за да не даде на някого повод да го застреля. Нещата определено не вървяха на добре, така че той отново пресметна. Ако Емилио го доближеше на една ръка разстояние, можеше с лекота да грабне глока, да му гръмне топките и да стреля още пет пъти, отляво надясно, като очисти пушещите и подиграващи се кретени за по-малко от четири секунди. Само дето те може би не бяха пълните кретени, каквито изглеждаха. Имаше само един начин да разбере.