Джунглата беше гъста и предлагаше добри възможности за укриване, но не и достатъчно прикритие срещу калашници. Освен това не беше пригодена за спринтиране. И все пак…
— Когато ти кажа „давай“, побягваш надясно, а аз наляво и тичане на зигзаг — прошепна Броуди на Тейлър. — Можем да им избягаме.
— Не можем да надбягаме куршум.
— Залагаме, че ни искат живи и няма да стрелят, а ще ни подгонят.
— Лош залог.
Емилио погледна през рамо.
— Silencio.
Тейлър не му обърна внимание.
— Каквото и да правим, няма да се разделяме — каза тя.
— Така шансовете ни се удвояват…
— Cállate! — Емилио изглеждаше много ядосан. Извади пистолета на Броуди и го насочи към него.
Тейлър му каза нещо, което като че ли го успокои.
Продължиха напред, после завиха наляво по друга пътека, която според вътрешния компас на Броуди, ако беше точен, водеше в посока на калната ивица, но и ги отдалечаваше от реката — явно това беше петнайсетминутното ходене на Кармен до лагера. Значи отиваха на същото място, но с тази разлика, че Кармен беше готова да изчука всеки мъж в лагера, а Броуди не мислеше, че Маги Тейлър има подобни желания.
Опитът за бягство все още беше опция, но може би щеше да има по-подходящо време и място за него. Например през нощта, ако доживееха до нея. Или… можеха да направят онова, за което бяха дошли — което биха направили в „Кокошарника“, ако Мърсър беше там — да поговорят с беглеца и да видят дали у него е останала частица от капитан Мърсър или спомен от войника, когото Ал Симпсън е познавал от началното обучение. Или още по-добре, може би нещо от хлапето от Сан Диего. Ако ли не, на Броуди и Тейлър им оставаше една карта — тази на доброто ченге, която почти винаги работи при престъпници. „Кажи ни, Кайл, какво стана, че направи това?“. Или: „Кой те накара да го направиш? Брендан Уорли ли беше? Разкажи ни“.
Или пък Броуди залагаше твърде много на своите способности да убеждава и баламосва.
Продължиха напред и Броуди забеляза, че Тейлър започва да изостава.
Стигнаха до малка поляна с колиба с открита страна. В нея имаше трима пемони, които седяха на дънери около дълга маса, чистеха риба и изхвърляха вътрешностите в пластмасови кофи. Те спряха работата си и зяпнаха приближаващите Броуди и Тейлър.
Броуди видя на масата бутилирана вода и извика:
— Agua! Por favor!
Един от пемоните взе бутилка, стана и тръгна към Броуди и Тейлър.
Емилио му излая нещо и човекът спря и погледна първо двамата пленници, а после Емилио, който повтори заповедта си. Пемонът се върна при масата.
— Припадни — прошепна Броуди на Тейлър.
Тя поклати глава.
— Ти припадни.
Е, хубаво е да си корав. Но от опита си в пустините и двамата знаеха, че един топлинен удар може да те убие. Може би тя искаше точно това.
Емилио продължи по пътеката и един от мъжете зад тях извика:
— Caminad!
Пътеката се виеше през стената от дървета, която блокираше слънчевата светлина. Носеше се миризма на разлагаща се растителност.
Броуди чуваше единични пукоти. Значи хората на Мърсър се упражняваха в точна стрелба, а не се забавляваха да стрелят на автоматична по движещи се цели. Какво представляваше този лагер? Скоро щяха да разберат.
Приближиха друга поляна с няколко колиби по периметъра и голямо огнище в средата, където пемонски жени горяха нещо като остатъци от храна, други боклуци и нещо, което миришеше на пресни лайна. Друга пемонска жена метеше една от колибите. Очевидно капитан Мърсър налагаше и държеше на добрата полева хигиена, което означаваше, че не е излязъл напълно от релси и че може би няма да се срещнат с него в някаква тъмна стая, пълна с човешки черепи.
Пемонските жени, които вероятно работеха и в Кавак, погледнаха двамата непознати, които очевидно бяха пленници. Една от тях се вгледа по-внимателно в Тейлър и ако Броуди можеше да чете мисли толкова добре, колкото четеше лица, то жената си мислеше: „О, горкото хубаво момиче. Какво ще му сторят само“.
Стомахът на Броуди се сви на топка.
Пред тях имаше още колиби и нещо като дълга столова с открита страна. Броуди усети, че стигат центъра на лагера и следователно онова, което минава за щабквартира. Той си представи Кайл Мърсър, el comandante, как стои и ги чака пред постройката на щаба. Запита се дали Мърсър не е вдигнал на пилон някакво свое знаме; голям хуй би му подхождал.
Емилио зави по много по-тясна пътека, притисната от гъста растителност. Броуди и Тейлър се спогледаха и го последваха, като Броуди вървеше пръв.
В края на пътеката имаше малка бамбукова колиба без прозорци и Броуди предположи, че това е постройката, от която се нуждае всеки военен обект — арестът.