Щяха да имат повече възможности, ако не бяха оковани. У кого беше ключът за катинарите? Може би у пазача, ако имаше такъв. Или у онзи, който щеше да дойде, за да ги заведе при Мърсър — или някъде другаде.
Всеки проблем си има решение, но някои решения пораждат повече проблеми от първоначалния. В този случай това означаваше, че опитът за бягство можеше да доведе до пребиване, прерязано гърло или нещо по-лошо, ако междувременно убиеш някого.
— Склонна ли си да се опиташ да избягаш и готова ли си да умреш, докато го правиш? — попита той.
— Скот… спри. Стига толкова. Ти си импулсивен и поемаш твърде много ненужни рискове.
— Не е вярно.
— Тогава защо сме тук?
— Заради лошия късмет.
— Не. Тук сме, защото първо реши да разпердушиниш „Кокошарника“, после баламоса Домброски, после нае самолет до това шибано място, открадна лодка…
— Добре. Взех някои лоши решения, но вървях по следата и за няколко дни открих неща, които Уорли, приятелчето му Тед и хората им не са успели да открият за цяла година. Открих Кайл Мърсър.
— Поздравления.
— Благодаря. Виж, ако успеем да останем живи достатъчно дълго, може и да ни спасят. Колинс ще се обади на Домброски…
— Пиши Колинс безследно изчезнал.
— Ти даде на Домброски последните ни координати и ако не получи вест от нас, той ще знае какво да прави. Трябва само да спечелим време.
— Добре. Ще опитаме. Аз… ще направя каквото мога… каквото трябва да се направи.
— Остани жива, Маги.
Тя не отговори.
Възможно беше Уорли и приятелите му — сред които вероятно беше и приятелят на Тейлър Трент — също да ги търсят. Броуди щеше да го спомене, но тя вече го знаеше и не искаше да слуша повече приказки от него по темата.
— Утре по залез-слънце отряд на Делта ще се спуска от хеликоптери в лагера — каза той.
— Шансовете за подобно нещо щяха да са по-добри, ако бях взела проследяващото устройство.
Броуди не беше сигурен кого упреква — себе си, или него.
— Мисли позитивно.
— Ето ти и още една тема за размисъл, Скот. Няколко десетки ракети „Хелфайър“, изстреляни по лагера.
— Армията иска Мърсър жив, така че ще предприемат атака тип Бен Ладен.
— Ако аз ръководех операцията, щях да започна първо с ракетите и едва после да изпратя отряд на Делта, който да събере проби от кръвта и вътрешностите за ДНК анализ.
Самият Броуди би постъпил по същия начин, макар че не го беше споменал. Тейлър беше видяла достатъчно в Афганистан, за да разбира как военните се разправят с лошите от списъка им на най-търсени хора — мощни експлозиви, последвани от екип за почистване, ако и където е възможно. Те не се нуждаеха от тялото на Кайл Мърсър — достатъчно беше да намерят само парченце от носа или оная му работа за ДНК анализ. Броуди се надяваше, че след ракетите ще намерят и малко от него и Тейлър. Още по-добре щеше да е, ако решаха да не попилеят лагера, ако подозират, че в него може да има техни хора, които са все още живи.
Е, нямаше смисъл да предполага какво може да се случи утре. Трябваше просто да изкарат днешния ден. И бягството си оставаше опция. Всъщност, ако се оставеха настрана фантазиите за спасителна операция и като се имаше предвид, че беше малко вероятно да се разберат с Кайл Мърсър, бягството беше последната възможност. А бягството, което има критичен елемент на изненада, често е лесно. Беше го правил шест пъти при тренировки. Хората се прецакваха най-често при измъкването от преследвачите.
Слънчев лъч проникна през бамбуковата стена и освети на дънера нещо, което приличаше на изсъхнала кръв. Броуди се запита кой ли е бил злополучният гринго и това му напомни за Робърт Креншо, който бил изтезаван преди гърлото му да бъде прерязано. Броуди не знаеше дали го е направил Мърсър, но беше сигурен, че Мърсър, който беше обезглавил петима талибани на видеозаписа, е способен на подобно нещо. Освен това не биваше да забравя операция „Флагстаф“ и мъртвите в Мирабад и в други села в Афганистан. Помисли си, че Кайл Мърсър е тръгнал надолу още преди да е дезертирал и преди да прекара две години в плен при талибаните, които също си падаха психопати.