Тейлър сложи ръка на рамото му.
— Добре ли си?
— Бил съм и по-добре.
— Трябва ни още вода.
— Да. — Броуди се замисли за момент. — Не съм сигурен, че отвън има пазач.
— Ще извикам…
— Но ако има и пъхне глава вътре, с тебе ще забием този дънер в лицето му.
Тейлър не отговори веднага.
— Ами ако пазачите са двама?
— Няма да са.
— Скот… ние сме оковани за този дънер.
— Ключовете ще са у него.
— Моля те. Остави. Мисли си какво да кажем на Кайл Мърсър. Нищо чудно да се срещнем с него и след десет минути.
— Да. — Броуди се надигна, клекна и погледна веригите, които бяха достатъчно дълги, за да могат да вдигнат дънера до кръста си и пак да могат да вървят. — Стани.
Тя се поколеба, но стана.
— Добре, а сега клекни и на три повдигаме.
— Скот…
— Трябва да видим дали можем да го направим, преди да сме изгубили силите си от глад. Не са ли те учили, че трябва да се опиташ да избягаш колкото се може по-рано?
— Учили са ме. И помня също, че ти забравяш всичко научено освен онова, което ти изнася.
— Вярно. Добре. Готова?
Тя пое дълбоко дъх и клекна. Двамата пъхнаха ръце под палмовите листа и дънера.
— Едно, две, вдигай…
Напънаха се и дънерът се отдели от земята. Успяха да го вдигнат до бедрата си. Беше тежък, но не толкова, колко го беше очаквал Броуди.
— Добре ли си?
Тя кимна.
— Ще го завъртя. Ти просто дръж. — Той направи няколко малки крачки, като обърна дънера към вратата. — Да пристъпим напред. Готова?
— Добре…
— Напред. — Той пристъпи към вратата, която беше на по-малко от четири стъпки от него. — Добре, ако атакувам вратата или някой, който е застанал на прага, ще можеш ли да задържиш твоя край и да ме следваш?
— Мисля, че да… натежава.
— Добре. Е, потренирахме. — Броуди премести своя край на дънера там, където беше, а Тейлър продължи да държи. — Пускаме на три. Едно, две, три…
Пуснаха и дънерът падна на земята с глухо тупване. Веригите задрънчаха.
— Сядай.
Двамата седнаха с гръб към стената и с крака върху дънера.
Изчакаха да видят дали някой пазач не е чул шума и няма да провери какво става. Отвън обаче не се чуваше никакъв звук.
Броуди пое дълбоко дъх.
— Добре… значи си имаме оръжие в арсенала.
Тейлър не отговори.
— Ще го използваме в подходящия момент.
— А той кога е?
— Винаги след мръкване. Тъмнината изравнява всички — напомни ѝ той. — Тя е приятелят на беглеца.
— Направо ме изумяваш с внезапното ти припомняне на учебниците.
— Припомняш си всичко научено, когато имаш нужда от него.
— Така е. Добре, след като направихме онова, което искаше, какво ще кажеш да поговорим за Кайл Мърсър, преди да се срещнем с него?
— Добре.
— Можеш ли да ми кажеш защо господин и госпожа Боуман биха питали за сеньор Кайл по име?
— Защото Скот Броуди не иска Маги Тейлър да бъде изнасилена, а той самият — убит.
— Добре… значи преставаме да сме семейство Боуман.
— И без това не ми харесваха.
— Значи сме пълномощни офицери Тейлър и Броуди от ОКР.
— Точно така.
— Добре. Между нас не бива да има несъответствия. Трябва да му се представим като върха на огромен айсберг, който се движи към него. Той може да убие нас, но не и онова, което представляваме.
— Това му е известно. И между другото, той не харесва онова, което представляваме — посочи Броуди.
— Ние представляваме правосъдието. И именно това можем да му предложим.
— Трудно е да се разбереш с човек, който е прекрачил всички съществуващи граници.
— Трябва да го убедим, че може да ги прекрачи обратно. Трябва да му предложим начин за изкупление. За спасение.
— Това от неделното училище ли е?
— Да.
— Е, тогава би трябвало да попиташ себе си как ти самата си прекрачила тези граници, преди да говориш с Кайл Мърсър.
— Знам какво съм направила. Изгубила съм пътя. И знам, че признанието е добро за душата. И в това отношение Кайл Мърсър не се различава от останалите човешки същества.
— Не съм сигурен в това, Маги.
— Запитай се защо не е убил Ал Симпсън. Или Кармен.
— Трябвало е да го направи. И вече знае или подозира, че е трябвало.
— Но защо не ги е убил?
— Сметнал е, че не е нужно. Защото е арогантен.
— Аз пък смятам, че в него има искрица човечност.
Броуди си помисли за „Кокошарника“ и как Мърсър е купил една нощ свобода на Хулиета.