— И ако намерим тази искрица, ще знаем какво можем да му предложим.
— Маги, единственото, което можем да му предложим, е дълъг престой зад решетките. Той го знае и ако се опитаме да го баламосваме, ще се вбеси, а ако се опитаме да спасим душата му, ще ни се изсмее. Така или иначе, няма да се хване.
— Добре, тогава ти какво би направил?
— Първо, ясно ще му дам да разбере, че сме тук, за да го арестуваме. След това ще му дам да разбере, че сме ченгета, че сме истински войници, какъвто е бил и той, и че сме виждали същите гадости като него.
Тя кимна.
— Добре.
— След това ще го подканя да разкаже своята версия за станалото там — толкова, колкото иска да разкаже. След това може да се опитам да му предложа сделка. Ако приемем, че е бил участник във „Флагстаф“, ще го уверя, че ще има възможност да свидетелства публично за операцията. Това може да смекчи вината му, ако наистина е убивал цивилни. Ще пропусна обвинението в оскверняване на тела на противници. Няма да споменавам също и името Робърт Креншо. Ако той го е убил, това е углавно престъпление, което трудно може да се докаже. Така че остава само дезертьорството, което може да се сведе до неизпълнение на дълга и някакви други по-леки простъпки. Той ще трябва да плати за престъпленията си, но армията определя какви са те и намеква какво да бъде наказанието, ако обвиненият се съгласи да се признае за виновен и да плати цената. Това спестява време и пари за военен съд. Никой не иска това да се превърне в публичен спектакъл — напомни ѝ той.
Тейлър помълча известно време.
— Мисля, че за него е важно да разкаже историята си и да се опита да намери покой в сърцето, в ума и в душата си. Не мисля, че му пука за сделки или намалени присъди. Едва ли му пука и дали ще се изправи пред наказателния отряд. По-скоро би предпочел него пред живот зад решетките.
— Може да му предложим и двата варианта. Правосъдие и спасение. Ще влезем в ролите на доброто ченге и доброто ченге.
— На честните ченгета.
— Добре… Но най-вероятно всичко това е напразно, защото Кайл Мърсър се радва да е там, където е. И няма да се зарадва да ни види.
— Струва си да опитаме.
— Да. Ще говорим с него така, сякаш животът ни зависи от това.
Тя не отговори.
— Аз ще говоря пръв.
— Не го настройвай враждебно.
— Капитан Мърсър ще реагира добре на военен авторитет и позоваване на дълга му като положил клетва офицер.
— Той е напуснал армията.
— Оставката му не е приета.
— Добре… но го прецени, преди да подходиш по армейски към него. Ако тръгне да говори, остави го да го направи.
— Винаги го правя.
— Освен когато си бесен.
— Това никога не се случва.
— Случи се, когато ти разказвах за „Флагстаф“. И по-конкретно за Трент.
— Добре… ще ти призная нещо. Малко ревнувам.
— Никога нямаше да се досетя.
Той подмина думите ѝ.
— Ще се справим, Маги. Обещавам ти.
Тя хвана ръката му и я стисна.
— И не забравяй — каквото и да стане, ние не сме пленници на капитан Мърсър. Ние сме офицери, дошли да го арестуват. И той го знае.
— Добре… — Тя пое дълбоко дъх и стисна още по-силно ръката му. — Никога през живота си не съм била толкова уплашена.
— И аз. Нито пък Кайл Мърсър. За него това е краят по един или друг начин и той трябва да реши как ще приключи всичко за него.
— И за нас. Добре… разбирам всичко това.
— Знам. — Броуди се облегна на стената и се загледа към вратата.
Рано или късно тя щеше да се отвори. И някой щеше да влезе. Може би Мърсър, за да поговорят. Или пък Мърсър с нож. Или Емилио с покана за среща с шефа. Или Емилио с покана за сеньора Боуман да излезе с него.
Нямаше смисъл да предполага. Трябваше просто да е готов.
44.
Броуди седеше, опрял гръб в стената. Жегата и обезводняването го изсмукваха, но трябваше да е буден, за да мисли и действа, когато моментът настъпи.
Тейлър беше заспала дълбоко и той я остави да спи. Като жена в армията тя сигурно винаги бе чувствала, че трябва да се доказва. Като негова партньорка… кой знае какво чувстваше? Броуди подозираше, че е нещо сложно, вариращо от благодарност за наставничеството му до твърдата увереност, че Скот Броуди е напълно непредвидим и абсолютен задник. Сега обаче тя беше просто жена, прясно месо за лагера. И той не можеше да направи нищо за нея, освен да я уговори да се опитат да избягат. Или да ѝ каже, че тя трябва да направи каквото е необходимо, за да оцелее, и да не се безпокои за него.
Рицарството беше мъртво, особено в цивилния свят, но при военните традициите умират по-бавно. Имаше една стара армейска поговорка: „Всички братя са храбри и всички сестри са добродетелни“. Осъвременената версия би трябвало да е: „Обади се във Военна прокуратура, ако имаш въпроси за подобаващото поведение“.