— Ако се наложи да свидетелствам, бракът ми ще отиде по дяволите.
— Само ако признаеш, че си легнал с някое момиче.
Симпсън не отговори на това, а се загледа към езерото.
— И още нещо… момичетата бяха млади. Повечето.
— Колко млади?
— Прекалено млади.
Броуди кимна. Това поставяше заведението и този свидетел в съвсем друга категория мръсотия.
— Е… ще поработим върху показанията ти, ако се стигне дотам. Как е името на онова място?
— Не знам дали изобщо има някакво име.
— Добре, можеш ли да опишеш как изглеждаше отвън?
— Вече казах.
— Какъв цвят беше сградата?
Симпсън сви рамене.
— Май бяла. Като мазилка или нещо такова.
— Един етаж? Или два?
— Един.
— Покрив? Прозорци?
Симпсън се замисли за момент.
— Плосък покрив, както при повечето сгради там. Прозорци май нямаше.
— А вътре?
— Адски тъмно. Както казах, имаше бар, канапета, маси… трудно ми е да си спомня подробности.
— Колко продължи пътуването от „Мариот“ до това място?
— Двайсет-трийсет минути.
— Нещо, което да се набива на очи по пътя от хотела?
Симпсън поклати глава.
— Бях пиян и беше тъмно. В града вече дори уличните лампи не светят. Шибано място.
— Ясно. — Броуди дръпна от цигарата си. — Трябва да намеря това място, Ал. Трябва да намеря Кайл Мърсър.
— Там ли отивате?
Броуди не отговори. Симпсън продължи да гледа замислено към езерото.
— Помня, че имаше писта — каза той. — Едно от малкото места, които бяха осветени. Видях я малко след като потеглихме. И когато стигнахме до хълмовете, минахме покрай една стара църква. Беше висока и се открояваше сред всички ниски гадни постройки.
— Как изглеждаше църквата?
— Видя ми се стара. Май беше розова. Както казах, беше тъмно.
Броуди кимна.
— Нещо друго?
Симпсън се замисли за момент.
— Това е всичко.
— Добре. Ще ми трябва фамилията на Пит и координатите му.
Симпсън поклати глава.
— Той не помни нищо. Не би могъл да си спомни дори дали е изчукал някое момиче.
— Добре, но искам да му се обадиш. И да видиш дали не можеш да се свържеш с онези венецуелски директори. Искам да намеря онзи бардак.
Симпсън кимна, но Броуди се съмняваше, че ще се свърже с някого, освен може би с адвоката си. Въпреки това му даде визитката си.
— Остави ми съобщение, ако попаднеш на нещо.
Симпсън погледна визитката и отново кимна.
— Благодаря, сержант.
Симпсън се усмихна насилено, когато чу някогашния си ранг.
— Трябваше да си спомня първото нещо, което научих в армията — никога не се пиши доброволец.
— Първото нещо, което си научил, е дълг, чест, родина.
Симпсън кимна.
— Кайл наруши клетвата. И заслужава да умре.
— Капитан Мърсър ще бъде изправен пред съда.
Симпсън го изгледа преценяващо.
— Човек като него не се залавя. А се убива. Или той убива теб.
Броуди не отговори.
— На следващия ден на трезва глава си дадох сметка, че Кайл можеше да ме убие в някоя задна стаичка.
Броуди кимна. И на него му беше хрумнало същото. Но може би Кайл Мърсър беше преживял момент на човешки чувства към стар приятел от армията. Ако беше така, несъмнено по-късно бе съжалил, че не е елиминирал свидетел. А ако не беше съжалил, щеше да го направи, когато Броуди и Тейлър се доберяха до него.
— Това е всичко — каза Симпсън.
Броуди смачка фаса си и го хвърли в тръстиките.
— Благодаря за отделеното време.
Симпсън кимна, запали нова цигара и се загледа към притъмняващия хоризонт. Явно не беше готов да се изправи пред г-жа Симпсън.
Броуди влезе в къщата, пожела на г-жа Симпсън приятна вечер и кимна на Тейлър да си тръгват.
По пътя към Нюарк Броуди разказа на Тейлър за разговора на верандата, като не пропусна и това, че бардакът предлагал малолетни момичета.
— Ако Симпсън е правил секс с някое от тях, това го прави престъпник — посочи Тейлър. — И неблагонадежден свидетел.
— Да се придържаме към онова, което е видял.
— Добре, значи е видял бял брадат тип в полутъмен бардак, докато е бил пиян до козирката. Страхотно.
— Изглеждаше сигурен — каза Броуди. — И не забравяй уробороса.
— Тази татуировка се среща често, но предполагам, че е достатъчна за едно отскачане до Каракас.
— Бил съм на други подобни места и заради по-малко.
— А пистата, която е видял? Отляво или отдясно е била, докато са минавали покрай нея?
— Не знам и се съмнявам, че си спомня.