Или погледни вътре в себе си.
Той погледна Тейлър, чийто безметежен сън беше всъщност изтощение от жегата. Щеше да дойде на себе си с малко вода и храна.
По въпроса чия беше вината Броуди поемаше пълната отговорност за действията си — макар че може би боговете, които живееха на плосковърхите планини, го бяха прецакали. Или може би се беше правил несъзнателно на мъжкар пред Маги Тейлър. Когато боговете поискат да унищожат някого, първо го изпълват с похот. Нищо от това нямаше да се случи, ако партньор му беше онзи глупак, когото Тейлър беше заместила.
И като стана въпрос за партньори и назначения, дали беше получил този случай, защото полковник Домброски и генерал Хакет имаха вяра в него? Или защото ЦРУ имаше вяра в Маги Тейлър?
При сегашното положение този въпрос би трябвало да е маловажен, но въпреки това го тормозеше. Броуди можеше да открие отговорите на всичките си въпроси за Кайл Мърсър от самия него, но никога нямаше да научи какво е станало зад сцената в Куонтико и Пентагона, ако не се върнеше.
Отново си помисли за Мърсър — и за апелирането към онова, което беше общото между него, Скот Броуди и Маги Тейлър. Към факта, че и тримата са били там.
Там. Надупчените от куршуми стени по алеите на Фалуджа, минираните със самоделни взривни устройства пътища в териториите на талибаните и самотен пост в Хиндукуш — проклети военни зони, които се просмукват в душата ти и остават завинаги там.
И сега за тях тримата това означаваше тази джунгла, крайната точка на отделните им пътувания. Запита се какво ли си мисли Кайл Мърсър в момента.
Отвън се чуха гласове и Броуди разтърси леко Тейлър.
Тя се събуди веднага.
— Какво има?
— Идват.
Тя се заслуша в гласовете отвън.
— Емилио. — Продължи да слуша. — Някой каза: „Заведете ги при реката…“. — Тя погледна Броуди.
Е, това можеше да означава, че им предстои да поплуват с крокодилите и пираните. Или, ако гледат по-оптимистично, да ги отведат при лодката им и да ги пуснат — по заповед на шефа. Само дето Кайл Мърсър със сигурност би искал да знае защо г-н и г-жа Боуман са питали за него по име.
Вратата се отвори и Емилио влезе сам, макар че Броуди видя, че отвън има и други мъже. Той ги погледна, после извади глока на Броуди с едната си ръка и му подхвърли нещо с другата.
Броуди погледна нещото, паднало на палмовите листа верижка с два ключа. Взе ги и опита първия на своя катинар, който се отключи. После отключи катинара на Тейлър с другия ключ.
— Levtense! — нареди Емилио.
Броуди и Тейлър свалиха оковите си и се изправиха.
Броуди си помисли, че ще ги изведат навън, но Емилио си беше наумил друго. Затвори вратата и каза нещо на Тейлър.
Тя не отговори.
— Какво каза? — попита Броуди.
— Каза… че след като сме сами, иска да ме види гола… и после да ме заведе на някакво приятно място.
Броуди не знаеше какво да каже, но Тейлър знаеше какво да прави и свали тениската си, разкопча сутиена и събу обувките си.
Броуди се извърна, докато Тейлър сваляше панталона и гащетата си, но погледна Емилио, който се усмихваше.
Броуди остана с гръб към Тейлър, докато Емилио задоволяваше две от желанията си — да види красивата жена гола и в същото време да унизи нея и съпруга ѝ. Но Броуди не се чувстваше унизен. Той беше бесен — но нямаше да направи някоя глупост. Може би по-късно.
Емилио каза нещо и Тейлър преведе:
— Иска да знаеш, че харесва тялото ми. И че си щастливец.
— Да си го начука.
Усети ръката на Тейлър на рамото си.
— Успокой се.
Броуди погледна Емилио, който погледна часовника си — часовника на Броуди — и излая на Тейлър две думи, които явно означаваха „Обличай се“.
Очевидно имаха някакъв график, което можеше да означава, че шефът ги очаква.
Тейлър бързо се облече и си обу обувките. Броуди беше сигурен, че ако се намираха в някакъв друг тип лагер — на производители на наркотици например — Емилио нямаше да се задоволи само с това да накара Тейлър да се съблече. Това място обаче се ръководеше от бивш армейски офицер, който очевидно помнеше поне отчасти какво са го учили за отношението към пленници, поддържане на дисциплина и спазване на график.
Това обаче не означаваше, че Емилио няма да се позабавлява с г-ца Тейлър по-късно. Той просто трябваше да изчака, докато шефът не му даде зелена светлина. Броуди беше сигурен, че най-големите гадости, ставащи в този лагер, се извършват от ръката на сеньор Кайл или по негова заповед.