Емилио тръгна към вратата и им даде знак да го последват.
Излязоха от колибата на ослепителното слънце и когато очите му свикнаха с ярката светлина, Броуди разпозна петимата мъже от платформата, които ги бяха довели тук.
Очакваше да им вържат ръцете, защото ръцете са най-опасното оръжие, но Емилио явно смяташе, че петимата мъже с автомати са напълно достатъчни за двамата му повереници, единият от които беше жена и следователно отпадаше от уравнението.
Емилио им даде знак да го последват и те тръгнаха в колона по един по тясната пътека до поляната, където пемонските жени продължаваха да чистят колибите — казармите — докато мъжете стреляха някъде в джунглата. Броуди си представи как същите тези дами оправят легла в Кавак. Може би щеше да ги срещне и по-късно, когато двамата с Тейлър се сбогуват с Цезар, преди да тръгнат към пистата. А може би не.
Този път Емилио тръгна по малко по-различен маршрут, но пак се спускаха надолу към реката. Може би вървяха към квартирата на Мърсър. Броуди се запита как ли се е устроил беглецът на това място.
Пътеката стана по-широка и Тейлър се изравни с Броуди и хвана ръката му. Той не можеше да определи дали това е жест на привързаност, или краката ѝ отказват да я държат.
— Добре ли си?
— Добре съм.
— Agua! — извика Броуди на Емилио.
Емилио обърна глава и кимна.
— Si, agua. — И посочи една голяма колиба пред тях, която се виждаше между дърветата. Очевидно беше решил, че дължи нещо на дамата за трите си минути забавление. Всъщност, ако не се измъкнеха от това място — а Броуди не мислеше, че ще се измъкнат — Маги Тейлър имаше нещо, за което можеше да се пазари. Тя разбираше това и той се надяваше, че тя ще го използва, за да оцелее и после да се измъкне.
Стигнаха малката полянка пред колибата и Броуди видя няколко зелени маси и столове като онези на рибарската платформа. От дясната страна на колибата имаше малка бамбукова постройка, приличаща на двойна външна тоалетна. Отляво имаше баня — четири платнени кофи с душове, окачени на висок кол и заобиколени от ниски бамбукови стени — ако на някого изобщо му пукаше за такива неща като уединение.
На поляната имаше и три хамака, вързани между дърветата. В един от тях лежеше жена с къса пола и къс бял потник. Тя ги погледна, седна и извика към колибата.
Емилио спря и запали цигара.
От отворената врата на колибата излязоха шест млади жени по къси поли, потници и дървени чехли.
Не бяха пемони и на Броуди не му трябваше много време да се досети, че не са и медицински сестри.
Емилио им извика нещо и една от тях влезе вътре и се върна с две пластмасови бутилки, които предложи на гостите на Емилио, като изгледа с любопитство Броуди, след което измери с поглед Тейлър, сякаш я преценяваше като възможна съквартирантка.
Като истински офицер и дама Тейлър ѝ благодари за водата. Броуди също каза: „Gracias“.
Емилио каза нещо на Броуди и посочи дамите.
Тейлър понечи да преведе, но Броуди, който можеше да разбере „Избирай“ на всеки език, я изпревари.
— Схванах.
Емилио се разсмя.
Тейлър изпи водата си почти на един дъх, а Броуди изпи половината от своята бутилка и я пъхна в джоба си — можеха и да не минат покрай други колиби с проститутки.
Емилио говореше с жените, като от време на време посочваше Тейлър. Те кимаха и се усмихваха — явно бяха доволни, че имат ново попълнение, което ще свали част от товара от гърбовете им… или от нещо друго.
Като стана въпрос за това, дамите очевидно познаваха добре и петимата мъже на Емилио и всички побъбриха известно време, като се шегуваха за нещо. Всичко това изглеждаше плашещо нормално и Броуди видя, че жените не са уплашени от Емилио, нито пък приличат на зомбита. Всъщност бяха доста оживени и изглеждаха сравнително здрави и доволни. Ако бяха от Каракас, това беше истински курорт за тях.
Броуди разбираше защо Емилио ги е довел тук — искаше Тейлър да види бъдещето си, а Броуди — участта ѝ. Колкото до неговата собствена участ, тя, изглежда, или вече беше решена, или беше на кантар. Засега не можеше да прецени.
Емилио очевидно каза на дамите, че американката знае испански, и ги подкани да я заговорят. Така пълномощен офицер Тейлър завърза разговор със седем венецуелски проститутки, които вероятно я запознаваха с изискванията за професията и служебните ѝ задължения.
Емилио слушаше и се усмихваше. После каза нещо за сеньора Боуман и дамите погледнаха към Броуди; явно Емилио им беше казал, че господинът е съпруг на сеньората. Или може би неин сводник. След това Емилио посочи Тейлър и Броуди чу думата „desnuda“, която накара жените да се разсмеят. Броуди предположи, че задникът им се хвали, че е видял сеньора Боуман чисто гола и че дамите имат конкуренция. Или нещо също толкова смешно.