За Броуди вече беше ясно, че Емилио е в най-добрия случай социопат, на когото му доставя удоволствие да измъчва другите, а в най-лошия е усмихващ се психопат, който може да избухне от какво ли не — което беше добре да се знае. Леденостудените типове са трудни за убиване. Психарите пък бяха подсъзнателни самоубийци. Истинските психопати обаче бяха опасна комбинация от двете — студени, пресметливи, безстрашни и коварни. Като Кайл Мърсър.
Броуди беше загрижен за физическото състояние на Тейлър. Не знаеше колко още ще вървят, а тя трябваше да се разхлади, така че той извика на Емилио и посочи душа и Тейлър. Емилио като че ли се замисли дали да не използва момента и отново да оплакне очи, но отново погледна откраднатия часовник и поклати глава. После отпрати дамите и даде знак на Броуди и Тейлър да го последват.
Броуди се запита на кое ли от тези дървета Мърсър беше изкормил изнасилвача на Кармен. Ако я бяха взели, тя можеше да им покаже. Пък и момичетата щяха да се видят отново.
Пътеката беше достатъчно широка, за да могат Броуди и Тейлър да вървят рамо до рамо. Тейлър го хвана под ръка. На петимата придружители зад тях като че ли не им пукаше.
— Тези момичета изглеждат… добре гледани — тихо каза Тейлър. — Казаха, че сеньор Кайл е наредил на мъжете си да се държат прилично с тях.
Броуди не отговори.
— Така че може би… ще успея да го преживея…
Той се надяваше, че тя ще успее. Но онези момичета бяха професионалистки и се занимаваха с това повече или по-малко доброволно. За разлика от нея. Но Маги Тейлър имаше достатъчно проблеми на главата, затова Броуди каза:
— Мисля, че Емилио просто се майтапи с нас.
— Silencio!
— Питай тоя задник къде отиваме.
Тейлър се поколеба и го направи, след което преведе отговора му:
— Поискахме да видим сеньор Кайл, а сеньор Кайл иска да види нас, така че трябва да сме доволни.
— Нали точно затова дойдохме във Венецуела.
Тейлър не отговори.
Завиха по друга пътека, която Броуди разпозна като пътеката от платформата. След няколко минути видяха реката между дърветата, а после и самата платформа. Когато приближиха, Броуди видя мъж, който седеше на зелената маса с гръб към тях.
Емилио отново погледна часовника и ускори крачка, като ги подкани да не изостават.
Очевидно сеньор Кайл имаше натоварен график и държеше всичко да върви по часовник.
Приближиха тясната бамбукова рампа, която водеше към платформата, и Броуди вече можеше да види по-ясно мъжа на масата, макар че още не се беше обърнал. Беше с тясна тъмнозелена тениска и имаше русолява коса, така че, ако оставим настрана расовото профилиране, вероятно беше гринго. И най-вероятно беше Кайл Мърсър. Мъжът вдигна бинокъл към очите си и Броуди видя татуирания уроборос на мускулестата му ръка. В другата си ръка държеше бутилка вода. Изглеждаше отпуснат и може би се наслаждаваше на деня. Но това нямаше да продължи още дълго.
Емилио вдигна ръка към Броуди и Тейлър и те спряха на пет-шест метра от платформата и се спогледаха.
— Лодката ни още е тук — прошепна Тейлър.
— Чудесно. Качваме Мърсър на нея и заминаваме.
Емилио стъпи на рампата, която рязко изскърца. Кайл Мърсър погледна през рамо и му даде знак да приближи. Емилио побърза да се подчини и застана пред сеньор Кайл като адютант на генерал, който се кани да обяви пристигането на очакван посетител.
Броуди забеляза, че Емилио не отдаде чест, така че явно el comandante не държеше на тези неща. Двамата поговориха няколко секунди, след което Емилио даде знак на Броуди и Тейлър да се качат на платформата.
Двамата отново се спогледаха и тръгнаха към тясната рампа.
— Рангът преди красотата — каза Броуди и тръгна с големи целенасочени крачки напред, следван от Тейлър.
Мърсър явно щеше да ги заговори заедно, което не беше начинът, по който едно ченге разпитва множество заподозрени. Или по който се разпитват военнопленници. Разделяй и владей. Но Кайл Мърсър или го притискаше времето, или наистина мислеше, че Боуман са тъпи туристи — или по-вероятно щеше просто да им каже да говорят бързо, ако не искат да умрат бавно.
Емилио им посочи място до два пластмасови стола на десетина стъпки — правилният протокол изискваше да са пет — пред сеньор Кайл, който отново гледаше през бинокъла. Броуди разпозна уреда — беше бинокълът на капитан Колинс.