Не беше очаквал Мърсър да стане или да им предложи да седнат, но си мислеше, че той ще покаже малко по-голям интерес към срещата им. „Ехо? Капитан Мърсър, предполагам?“.
Сега Броуди забеляза, че на зелената маса има два американски паспорта. Там беше и сателитният им телефон, както и клетъчните. Емилио стоеше зад шефа си, а петимата останали заеха позиции на брега на реката, готови да открият огън с калашниците си, ако Броуди или Тейлър направят някакво рязко движение. Броуди погледна през края на платформата, видя лодката им и си представи как двамата с Тейлър са в нея, плават надолу по течението и бъбрят по сателитния телефон първо с Колинс, после и с Домброски. Опита се да си представи как Кайл Мърсър идва с тях доброволно, но това беше прекалено дори за неговото въображение. Но пък човек никога не знае какво може да се случи.
Насочи вниманието си към Кайл Мърсър, чието лице още беше частично скрито от бинокъла.
Русата му коса беше късо подстригана, както подобава на военен, и беше гладко обръснат. Изглеждаше мускулест и здрав, макар че кожата му имаше онази характерна за тропическата джунгла бледност, дължаща се на високата влажност, спрейовете против насекоми и прекалено малко слънце. Въпреки това се различаваше много от мършавия призрак от видеозаписа на талибаните и от онзи с обезглавяванията, който бяха гледали в кабинета на Хакет.
Мърсър свали бинокъла и се загледа към реката.
Сега Броуди видя воднисто сините му очи и бръчиците при очите и около устата. Двете години плен в Афганистан си казваха своето, а и джунглата не спомагаше много за младежкия му вид.
Мърсър погледна Броуди и Тейлър, сякаш едва сега разбира, че са тук. Даде знак на Броуди да приближи, подаде му бинокъла и каза съвсем непринудено:
— Вземете. Погледнете онази бяла птица на брега ей там.
Броуди се поколеба, после насочи бинокъла към отсрещния бряг, където видя голяма бяла птица с дълги крака и дълъг клюн.
— Виждате ли я?
— Да.
— Каква е?
— Ъ-ъ… гълъб?
— Не, господин Боуман. Не е гълъб.
— Ясно. — Броуди свали бинокъла. — Може да е чапла.
— Възможно е. А вие може да сте мъртва патица.
Броуди остави бинокъла на масата.
— Трябва да поговорим, капитане.
Мърсър го погледна, после погледна Тейлър.
— Може би.
— Ще поканите ли дамата да седне?
Мърсър отново го погледна, после погледна Тейлър и посочи пластмасовите столове. Емилио застана на почтително разстояние зад шефа си с ръка върху глока на Броуди, който беше затъкнат в колана му.
Тейлър и Броуди седнаха. Мърсър взе паспортите им и ги прелисти, като погледна снимките им и самите тях, сякаш беше някакъв имиграционен инспектор.
— Емилио ми каза, че сте били любители на птици.
— Очевидно не сме — отвърна Броуди.
Мърсър кимна.
— Е?
— Аз съм главен пълномощен офицер Скот Броуди от ОКР, а това е пълномощен офицер Маги Тейлър, също от ОКР, Куонтико.
Мърсър като че ли не реагира на това.
— ОКР.
— Точно така.
— А не ЦРУ?
— ОКР.
— Може да сте от военното разузнаване. Или от ФБР.
— Пак сме от ОКР.
— Какво ви води тук?
— Вие.
На Броуди му се стори, че вижда намек за усмивка на лицето на Мърсър, но не от приятните.
— Предполагам, че сте дошли тук, за да ме арестувате — каза Мърсър.
— Точно така. По обвинение в дезертьорство.
— Имате ли заповед?
— Имаме писмена. В Куонтико. Не бихме могли да я прекараме през митницата.
— Но сте прекарали два глока през нея.
— Бяха ни дадени тук.
Мърсър кимна.
— Значи сте се видели със стария ми приятел Брендан Уорли?
— Да. Откъде го познавате?
— Той не ви ли каза?
— Не.
— В такъв случай не ви трябва да знаете. Как е той? — поинтересува се Мърсър.
— Наслаждава се на Каракас.
— Да го прави, докато може.
— Да. Така че…
— Той знае ли къде се намирате в момента?
— Разбира се.
— Тогава защо не е тук?
— Това е криминално разследване.
Мърсър кимна, сякаш се мъчеше да си спомни армейските протоколи, правила и отговорности.
— Значи сте тук, за да ме арестувате.
— Такъв е планът.
— Но нямате заповед, не можете да се идентифицирате и всъщност нямате право да извършвате арест на чужда земя.
— Ще трябва да повярвате на думата ни, че сме следователи от ОКР. Не съм сигурен за правата ни тук, но мога да ви покажа писмената заповед, когато се върнем в Куонтико.