— Добре. Значи трябва просто да дойда доброволно с вас?
— Би било добре.
Мърсър се престори, че обмисля предложението. Очевидно се забавляваше. Може би рядко му се случваше да говори английски.
Той отпи глътка вода и погледна Броуди и Тейлър.
— Поправете ме, ако греша, но ми се струва, че сте мои пленници. В такъв случай как аз мога да стана ваш пленник?
— Радвам се, че попитахте. Ще трябва да приемете правото ни да извършим арест, капитане, да предадете оръжията си и да изпълните дълга си на офицер, като се оставите да бъдете отведен в КОНЩА. — Което на армейски жаргон означаваше „Континенталните щати“.
Мърсър обмисли думите му и попита:
— А не трябва ли да ми прочетете правата?
— Нямам пищов, а и да си призная, така и не успях да ги науча наизуст — призна Броуди и се обърна към Тейлър. — Маги?
Тя кимна и погледна Мърсър.
— Първо, вие ли сте Кайл Мърсър, капитан от армията на Съединените щати?
— Аз съм Кайл Мърсър. Напуснах армията и не мисля, че тя има някаква власт над мен.
— За протокола, капитане, армията не е приела оставката ви.
Мърсър я зяпна, после погледна Броуди.
— Откъде армията знае, че съм напуснал?
— Гледахме видеозаписа ви — отвърна Броуди.
Мърсър като че ли се зарадва искрено.
— Страхувах се, че записът няма да стигне до Баграм.
— Стигнал е. Както и до Пентагона. Може би дори до Белия дом.
— Това е добре. И двамата ли го гледахте?
— Да.
Мърсър се наведе напред в стола си.
— Искате ли да ви разкажа как обърнах играта и прерязах шибаните глави на онези кучи синове?
— Искаме — отвърна Тейлър. — Но не можем да продължим този разговор, докато не ви прочета правата.
Броуди си помисли, че тя трябваше да остави Мърсър да говори по тема, която очевидно го възбуждаше — обезглавяване — но Тейлър играеше стриктно по правилата.
Леко развеселеният Мърсър ѝ даде знак да продължи.
— Имате право да запазите мълчание и всичко, което кажете, може и ще бъде използвано срещу вас в съда — уведоми го Тейлър. — Имате право на адвокат. Ако не можете да си позволите такъв, ще ви бъде осигурен. Разбирате ли правата, които ви прочетох току-що?
— Да.
— Предвид тези права, искате ли да говорите с нас?
— Всъщност искам вие да говорите с мен.
— Добре — каза Броуди. — Нека ви кажа за вашата мутра, която стои зад вас. Емилио. Той упражни сексуален тормоз над госпожица Тейлър, като я накара да се съблече пред него.
— Скот… — започна Тейлър.
— Остави капитан Мърсър да отговори.
Мърсър кимна, сякаш разполагаше с добър отговор.
— Претърсването на голо не е тормоз, а стандартна процедура при задържането на заподозрения или военнопленника, особено ако у него е открито оръжие. Сигурен съм, че знаете това, и съм също толкова сигурен, че ОКР прибягва до тази практика. Съжалявам, че тук няма възрастни дами, а единствено курви, но ако господин Броуди е присъствал при претърсването, той е бил в ролята на необходимия свидетел. — Той погледна Броуди. — Присъствахте ли?
Броуди не отговори.
— Като знам наклонностите на Емилио, сигурен съм, че сте присъствали. — Той се усмихна и погледна Тейлър. — Емилио докосна ли ви по какъвто и да било начин?
Тейлър не отговори. Мърсър погледна през рамо и каза нещо на испански на Емилио, който успя да поклати отрицателно глава, като в същото време поглеждаше кръвнишки ту Тейлър, ту Броуди.
Мърсър се обърна отново към Тейлър.
— Изглежда, всичко е било извършено както подобава с изключение на това, че е трябвало да претърси и телесните ви кухини — каза той и добави небрежно: — Това е най-малкият ви проблем днес.
Което си беше самата истина, помисли си Броуди. Той обаче беше успял да накара Мърсър да реагира на оплакване като командир. Разбира се, правеше го за собствено забавление, но ако Броуди говореше с него като с офицер и джентълмен, вместо като с ренегат убиец, имаше надежда той да отговори по същия начин, дори ако изобщо не му пукаше.
— За протокола, капитане, аз не бях претърсен на голо, така че вашата защита на поведението на Емилио е пълно баламосване.
— Скот…
— Един съвет, капитане. Ако позволите хората ви да излязат от контрол, губите уважението им.
— Не се нуждая нито от вашите, нито от нечии други съвети как да командвам хората си. Не бива да настройвате враждебно Емилио — посъветва го Мърсър. — Той ще бъде ваш пазач по време на престоя ви тук, колкото и кратък да е той.