Мърсър се обърна към него.
— Вие пък какво знаете за живота в полеви условия?
„Радвам се, че попита“.
— Преди ОКР бях пехотинец — уведоми го Броуди. — Втора пехотна дивизия, Ирак. Маги е била в Цивилни въпроси. Две години в Афганистан.
Мърсър ги изгледа последователно, но не каза нищо.
— Аз бях във Фалуджа — продължи Броуди. — Получих пурпура и бронза. Маги пък има пурпур и сребро.
Мърсър като че ли не беше сигурен дали да вярва на всичко това.
— Твоята мутра видя раните ѝ — каза Броуди.
Мърсър погледна Тейлър.
— От какво сте ги получили?
— СВУ. Или може би шрапнел от РПГ.
— Покажете ми.
Тя стана, отиде до масата на Мърсър и свали панталоните, за да покаже бедрото си.
Мърсър впери поглед в белезите.
— Изгубихте ли хора?
— Шестима.
— А те колко изгубиха?
— Трудно е да се каже. Повече от шестима.
Мърсър кимна, сякаш одобряваше чутото. Броуди го наблюдаваше, докато той се взираше в белезите на Тейлър. Изглеждаше така, сякаш му идеше да ги докосне. Вместо това Мърсър седна и ѝ даде знак да направи същото.
Тейлър вдигна панталоните си и се върна на мястото си.
Мърсър явно не изгаряше от желание да види раните на Броуди, които като цяло не бяха особено интересни — пет-шест белега като от шарка по гърба от реактивен снаряд, който го беше пропуснал — но беше улучил една стена зад него. Онзи ден не беше неговият. Днес обаче времето му можеше и да изтече.
Мърсър погледна Тейлър.
— Кога бяхте там?
— Горе-долу по същото време като вас. Пристигнах през пролетта на две и тринайсета с Деветдесет и шести батальон от Цивилни въпроси. Останах в страната почти две години.
Мърсър изглеждаше унесен, сякаш се беше върнал в Афганистан.
Тейлър му каза нещо на език, който според Броуди беше пущу. Мърсър я погледна и ѝ отговори.
Броуди се надяваше, че употребата на езика няма да прати Мърсър през ръба в пропастта.
Мърсър каза нещо. Тейлър кимна и отговори. Броуди разпозна езика като арабски.
— Кайл е научил и арабски от коран, записан на двата езика — каза тя на Броуди. — Докато е бил в плен.
На Броуди му идеше да му каже, че ще има възможност да научи още десет езика, докато лежи в Левънуърт. Самият той знаеше няколко израза на арабски като „Спри или ще стрелям“, но не мислеше, че ще му свършат работа тук.
По-важното беше, че сега тримата бойни ветерани разговаряха. Това не означаваше, че Мърсър ще им каже, че могат да си вървят — на пущу или арабски — но общуваха с похитителя си по начин, който поддържаше интереса му, а това означаваше, че за момента не е нужно да се боят от пирани и маймуни. Броуди имаше чувството, че двамата с Тейлър си играят с пума, която някога е била дресирана, но отново се е върнала към дивото си състояние. Докато я забавляваха и ѝ подхвърляха парченца информация, пумата щеше да ги остави да ѝ галят коремчето. Понякога ще мърка, понякога ще ръмжи. И човек никога не може да знае кога ще го захапе.
— Защо се преместихте в ОКР? — попита Мърсър.
— Работата е интересна — отвърна Броуди. — Задаваш въпроси, вместо да отговаряш. Мога ли да ви попитам нещо?
— Не. — Мърсър погледна Тейлър.
— Защото вярвам в справедливостта и закона — каза тя.
— Те не са едно и също.
— Но трябва да са.
— Никога няма да бъдат — каза той.
— Могат да бъдат.
— Може и да сте права. Тук аз съм законът и аз раздавам справедливост.
— Раздавате наказания.
— Не всеки път.
„Но достатъчно често, за да си запознат с изкормването, прерязването на гърла, рязането на глави и хвърлянето на хората за храна на дивите животни“.
Мърсър гледаше Тейлър.
— Цивилни въпроси. Направихте ли нещо добро за афганистанския народ?
— Опитвах се.
— Аз също. Изпратих много от тях в рая. — Той погледна Броуди. — А вие?
— Аз правех онова, за което ми плащаха.
— А аз повече от онова, за което ми плащаха.
— Разкажете ни — каза Тейлър.
— Мисля, че може би вече знаете. — Той погледна Броуди. — Как ви раниха?
— Бях на неподходящото място в неподходящото време. Също като всички останали.
— Аз никога не съм бил раняван.
— Да. Четохме досието ви, Кайл.
Той кимна.
— Служили сте почтено — каза Тейлър.
— Да. После не.
— Разкажете ни.
Той пренебрегна подканата ѝ и се обърна към Броуди.
— Какъв е рангът ви?
— Е-Пет. — Иначе казано, сержант.