— Аз вече платих за греховете си, полковник. Сега е твой ред. Съжалявам, ако прекъснах деня ти на запой. — Той затвори и изключи телефона, след което си погледна часовника. — Какво мислиш, Скот? Проследи ли сигнала?
— Не знам. Обади му се и го питай.
Мърсър отново се беше отнесъл.
— Лесно бих могъл да го убия в Каракас… — каза той, сякаш говореше на себе си. — Но искам да го отвлека и да го изтезавам до смърт. Бавно. Може би по един ден за всеки месец, който прекарах в плен при талибаните…
Очевидно капитан Мърсър и полковник Уорли имаха нерешени въпроси и двете години плен не бяха достатъчно време за Мърсър да забрави, нито за Уорли да прости.
Е, поне Броуди и Тейлър знаеха кой е Тед. Тед Хагърти, който вече беше мъртъв. И ако се съдеше по думите на Емилио, вероятно беше онзи гринго, чието гърло било прерязано от Мърсър в затворническата колиба. При нормално разследване Броуди със сигурност щеше да пита Мърсър за това, но колкото по-малко знаеха с Тейлър, толкова по-добри бяха шансовете им — които сега се равняваха на нула — да убедят Мърсър да се прибере у дома и да отговаря по простото обвинение в дезертьорство.
Мърсър се загледа към реката.
— Не изтезавах Хагърти. Той се разприказва с готовност и го освободих бързо.
— Добре — каза Броуди. — Сигурен съм, че се радва, че се връща у дома.
Мърсър кимна.
— Той се върна у дома. Ще освободя и вас бързо — увери ги той. — Не обичам да изтезавам заради самото изтезаване. Правя го само с онези, които не ми отговарят правдиво. — Отново се намръщи и се загледа неизвестно накъде.
На Броуди не му харесваше, когато Мърсър мислеше, без да говори. С Тейлър можеха до някаква степен да контролират разговора; но ако мислеше, че трябва да научи повече за това кой знае за местоположението на лагера му или дали е планирана някаква операция, Мърсър можеше да започне да задава въпроси, на които Броуди и Тейлър нямаше или не биха могли да отговорят. И тогава щеше да настъпи времето за рибите и маймуните.
— Знам защо си тук — каза Броуди, за да откъсне Мърсър от мрачните му мисли. — За да убиеш Уорли. Но защо е този лагер?
— За много неща.
— Ясно. С Маги си блъскахме главите и така и не можем да разберем защо ти е трябвало да събираш армия, за да видиш сметката на Брендан Уорли.
— Преди да убиеш някого, убиваш всичко, което означава нещо за него.
— Ясно. И какво?
— Уорли беше пратен тук, защото има репутацията на човек, когото го бива в почистването на лайната.
— Да, той самият го спомена. Не искам да прозвучи егоистично, но това е причината аз… и Маги да бъдем пратени тук — каза Броуди. Макар че г-ца Тейлър имаше и друга квалификация.
Мърсър го погледна.
— Сигурен съм, че сте добри в онова, което правите. Е… досега.
— Да. Хайде да се върнем на Уорли. Той очевидно е тук, за да дестабилизира режима.
— Точно така. А аз съм тук, за да дестабилизирам него и мисията му. Да направя така, че той да се представи в лоша светлина. И да му кажа, че съм тук точно с тази цел.
Броуди кимна.
— Амбициозен план.
— Да. И действа.
— Но ти разбираш, че мисията на полковник Уорли да разклати режима е в интерес на страната ти.
— Аз нямам страна.
— Добре. Но не виждам как можеш… Какво правиш? Помагаш на чавистите ли?
— Точно така.
— Нима симпатизираш на чавистите?
— Не. Те са пълни задници. Гомес е задник. Всички са корумпирани, без капка чест и глупави.
— Ясно. Те са лошите. Така че…
— Както казват в Средния изток, врагът на моя враг — Уорли — е мой приятел. Така че чавистите са мои приятели.
— Това го разбирам. Но би трябвало да помислиш за… ако не за страната си, то… за Луис.
— Кой е Луис?
— Луис е всеки беден нещастник във Венецуела, който страда достатъчно от този режим.
— Това не е мой проблем. А проблем на Луис. Ако не могат да се отърват от тези задници, хората си заслужават управлението, което имат.
— Но ти не помагаш за решаването на проблема, ако помагаш на чавистите.
— Проблемът са Съединените щати и арогантни типове като Брендан Уорли, които обикалят света и се опитват да разчистват лайна, които не им влизат в работата. Лайна, които стават само още по-лоши от тяхната намеса. Лайна, заради които американски войници плащат с живота си. И как разчистват лайната? Със собствените си лайна.
— Добре… геополитиката не е силната ми страна, но…
— Лайна, от които талибаните приличат на отряд от Цивилни въпроси. И които дори не работят. Аз направих нещата по-лоши за войниците на място. Щом ще убиваш хора, поне да има някаква полза от това.