Едва ли би избрал Кемп Хепи7.
Мърсър изключи телефоните.
— Както виждате, тук нямаме електричество, но мога да осигуря нови батерии, ако е нужно. Тук се пази електронна тишина, което пречи на Агенцията за национална сигурност или някой друг да ме открие. Какво ви доведе в Кавак?
— Генерал Гомес — отвърна Броуди.
— Той трябва да дойде след няколко дни. Ще го питам.
Това прозвуча като блъф — но ако не беше, щяха да си имат проблем. От друга страна, може би току-що си бяха спечелили няколко дни.
Мърсър погледна Броуди.
— Ето го и големия въпрос. Излъжете ли, умирате. Има ли планирана военна операция срещу лагера?
— Мисля, че има — отвърна Броуди. — И тя ще бъде повлияна от Брендан Уорли. А Брендан Уорли не взема пленници. Той те иска мъртъв, защото мъртвите не говорят. И може би иска мъртви мен и Маги, защото може да сме чули от теб неща, които той не иска да научаваме. Затова ти предлагаме шанс да дойдеш с нас в Кавак. Там имаме самолет и пилот, който ще ни откара до Богота, откъдето ще бъдеш прехвърлен в КОНЩА8, където ще можеш да ни разкажеш твоето мнение за тази история пред съда или извън него. Предишното ти досие, което е изключително, ще бъде взето под внимание — добави той. — Както и двегодишният ти плен. И всички престъпления, които може да си извършил или за които знаеш, включително престъпления на други военни лица, ще бъдат разследвани допълнително. Ясно ли се изразих?
Мърсър не отговори, а стана, отиде до края на платформата и се загледа в реката.
— Пемоните пътуват по тези реки и джунгли от хиляди години. Те образуват мрежа, тъкан от сведения, която е невидима за външните хора. Аз уважавам тази история и тях като хора, и те уважават мен. А те знаят кой заслужава лоялността им.
Броуди не беше сигурен дали Мърсър е чул и една дума от онова, което му беше казал, но после капитанът се обърна към него.
— В Кавак няма самолет. Вашият човек капитан Колинс беше отпратен — без сателитния му телефон. Сигурно вече е в Каракас.
Или беше мъртъв.
— Има и други начини да се махнем оттук — каза Броуди.
— Не и за мен. Нито за вас.
Броуди започна да се дразни.
— Кайл, мамка му, помисли. Да не искаш да умреш при ракетна атака? Или в престрелка с бившите ти събратя от Делта Форс? Защото ще се случи точно това. Двамата с госпожица Тейлър сме тук, за да попречим да бъдеш убит — да бъдеш принуден да замълчиш — от онези, които искат ти и историята ти да бъдете убити и заровени. Искаш да си върнеш за нещо на Уорли ли? Направи го в цивилизована обстановка, където светът да може да чуе. Най-лошото, което може да ти се случи, е да те сложат в килия до тази на Уорли.
— Няма да вляза в затвор. Никога повече.
— Там дават бекон на закуска, за бога. — Броуди знаеше, че не бива да обещава нищо, но все пак двамата с Тейлър се намираха на доста лошо място. — Сигурен съм, че ако се предадеш доброволно, ще можеш да намалиш присъдата си за дезертьорство с няколко години.
Мърсър остана прав в края на платформата.
— И това не е достатъчно. Трябва също да знаете, че изтезавах и убих един агент от ЦРУ, Робърт Креншо, в Пешавар.
— Това не го чухме.
— Чухте го. Освен това убих Хагърти. Няма връщане.
— Добре… тогава ни кажи защо ги уби.
Мърсър се усмихна.
— Ако ви кажа, ще трябва да ви убия.
— Е, тогава ми кажи защо не уби Ал Симпсън.
— Той не ми е направил нищо.
— Добре, капитане, щом си тръгнал да признаваш, какво са ти направили онези цивилни в Афганистан, че си ги убил?
Мърсър впери поглед в Броуди, после в Тейлър.
— Операция „Флагстаф“ — каза Тейлър.
Мърсър помълча, после каза.
— Още виждам жените, опитващи се да защитят децата си, старците, малките момчета и момичета, разкъсвани от куршумите. Още виждам кръвта навсякъде и чувам писъците и виковете, които опъваха нервите ни до такава степен, че ги заглушавахме, като стреляхме, докато всичко не приключеше. — Той отново погледна към реката, после към Броуди и Тейлър. — Обзалагам се, че никога не сте виждали толкова много кръв.
Тейлър го погледна в очите.
— Трябва да разкажеш на другите хора за „Флагстаф“.
Мърсър поклати глава.
— Това не е начинът да те запомнят.
— Кайл… това не е начинът, по който аз искам да запомнят мен.
Той я погледна.
— Аз… чувал ли си за село Мирабад?
Мърсър кимна.
— Да. Но не беше от моите села.
— Беше от моите. Помагах за събиране на сведения за… не съм сигурна за кого… но един ден отрядът ми се върна в Мирабад и всички бяха избити.