Мърсър отново кимна.
— Цивилни въпроси. Винаги съм подозирал, че са били част от „Флагстаф“.
— Не знаехме.
— Знаели сте. Или е трябвало да знаете. — И добави: — Имаше много села като Мирабад.
Тейлър не отговори.
Мърсър погледна Броуди.
— А ти убивал ли си НЦ? — Невинни цивилни.
— Нито един.
— Значи се гордееш с изпълнения си боен дълг.
— Да.
— Точно там е цялата разлика. Това е нещо, с което ще бъдеш запомнен.
— Може би.
— Знаеш ли как помнят мен повечето американци? Помнят ме от онова шибано видео на талибаните, коленичил в шибаната прах като бито куче.
Броуди и Тейлър се спогледаха.
— Онези шибани брадати лайнари… — продължи Мърсър. — Сложиха ме пред камерата… мен, Кайл Мърсър, от Делта Форс… години боен опит, нито веднъж не показал и капка страх… и се стигна до това… коленичил в прахта пред очите на целия свят… пред очите на приятелите и семейството ми… на другарите ми… Но видя ли светът края на историята? Видя ли някой как режа шибаните им глави?
— Ние видяхме. Армията видя.
— Искам светът да види.
— Добре… Може би ще заявиш искането си пред военния съд.
Мърсър сякаш не го чу.
— Две шибани години в онази адска дупка. Измъчван с глад, пребиван, унижаван… — Той погледна Тейлър. — Изнасилван.
Тейлър пое дълбоко дъх.
— Съжалявам. Наистина.
Мърсър погледна Емилио, който гледаше странно сеньор Кайл и очевидно се питаше какво става, по дяволите. Мърсър му извика нещо и той бързо слезе по рампата при хората си, които още стояха на брега, готови да започнат тренировка по живи мишени. Калашникът правеше по шестстотин изстрела на минута, което означаваше петнайсет хиляди куршума по тях за трийсет секунди. Така че най-добре беше да не опитват нищо. А дори и да бяха сами с Мърсър, Броуди и Тейлър нямаше да отидат никъде. Бяха изминали дълъг път, за да чуят измъчената същина на този случай, и сега се намираха на прага на отговорите.
Мърсър им обърна гръб и отново се загледа в реката. Кимна към лодката им.
— Определено сте имали кураж, за да дойдете тук.
— Ела с нас — каза Броуди. — Така ще покажеш истински кураж.
Мърсър все едно го чу и продължи:
— Отрядът ми беше на нощна мисия в едно село до Кабул. Трябваше да заловим един местен талибански командир. И тогава всичко отиде по дяволите. Местните уж бяха посочили онзи тип и искаха да се отърват от него, но се оказа капан. Двама от хората ми бяха убити, а петима ранени. Измъкнахме се с мъртвите и ранените и исках да си го върна на онези шибани уж НЦ, които ни устроиха всичко това. — Погледна Броуди. — На теб случвало ли ти се е?
— Това е твоята история, Кайл, не моята.
Мърсър кимна.
— Добре, не си го върнахме. Не сме нацисти. Нали така? Хирургически отстраняваме виновниците, само дето никога не знаем кои са те. Върнах се в базата за прегрупиране и командирът ми, майор Пауъл, ми каза да говоря с някой си полковник Уорли и да чуя какво има да ми каже. Добре, срещнах се с въпросния тип на четири очи в един бункер. Беше облечен цивилно, за да не показва ранга си, рода войска и името си. Видя ми се арогантен кретен, но беше студен като труп в сух лед. И ми каза, че съжалявал за случилото се и че не било нужно вече да търпя такива гадости. Каза ми, че сме щели да променим играта и вместо да се влачим, ще изправим гръб. Ще започнем умиротворителна програма. Каза ми, че майор Пауъл се е съгласил с това, каквото и да е то, и че иска моят отряд да поведе програмата.
Мърсър като че ли се мъчеше да си събере мислите или може би да заличи някои от тях.
— Казах му — добре, за какво става дума? Но Уорли не ми отговори направо. Каза ми, че моят отряд и още няколко от други части ще се върнат в селото… дори името му не мога да си спомня… и ще го умиротворим така, че нито един друг американец няма да пострада там… — Кимна замислено. — Схванах какво има предвид и разбрах, че е избрал други екипи, на които им се е случило нещо подобно. — Погледна Броуди и Тейлър. — Лично подбираше хора, които бяха бесни и им беше дошло до гуша шибаните местни да ни го слагат и да им се разминава.
Броуди кимна. Беше чувал подобни истории от стари ветерани от Виетнам за предатели, които може да са били просто ужасени селяци, опитващи се да оцелеят между двете воюващи страни. Във Виетнам войниците обикновено се задоволявали само с опожаряване на селото, убиване на добитъка и пращане на населението в някой контролиран от правителството район. В Афганистан — и Ирак — нямаше официална програма, която да се занимава с проблема. Но очевидно полковник Уорли — и вероятно ЦРУ — бяха знаели как да се справят. Тоест да „умиротворят“ въпросните села. Чрез бесните воини. Хора, изгубили приятели. Офицери, изгубили хора. Като капитан Мърсър.