„Умиротворяване“ — една от онези цинични думи, от които настръхваш и които военните началници обожават да използват, когато искат да представят лошите неща като нещо добро. И наистина звучеше добре, стига да не си от получателите на умиротворяването.
— Говорих с хората си, срещнахме се с още три екипа на площадката за хеликоптери и потеглихме — продължи Мърсър. — Никога дотогава не бяхме работили с онези момчета и никога не ги видяхме отново, но когато стигнахме селото, сякаш всички знаехме какво да правим и как да го направим. Много гняв се отприщи… нали разбирате? Може би много момчета са си мислели за нещо подобно — майната им на правилата, майната на Кодекса за поведение, майната им на Женевските конвенции, на политиците, на всички, които ни преебават. И майната им на всички, които не са от нашите. — Мърсър се загледа в гъстата джунгла на отсрещния бряг. — Винаги е било така. От самата зора на времето. — Кимна сякаш на себе си. — Не ти трябва специално обучение. Когато си бесен, всичко ти идва лесно.
Броуди и Тейлър се спогледаха и Тейлър кимна подканящо, сякаш искаше да му каже: „Кажи нещо“.
— Идва ти лесно — каза той. — Но не остава лесно.
Мърсър го погледна.
— Не. Става по-трудно. Първия път е лесно. Бесен си. Втория път е по-трудно.
— Уорли не ви е направил никаква услуга — каза Броуди.
— Мислехме си, че ни прави. После… когато му казах нещо… нещо от сорта на „стига вече“… той ми каза: прекрачил си линията, капитане, и вече няма връщане назад. И разбрах, че всички сме част от едно ново братство. Получихме заповед за четвъртото ни село… и някои от хората ми казаха не. Те изключваха. Бяха изгубили гордостта си. Вече не бяхме войници. Не бяхме Делта Форс. Бяхме убийци. Затова седнах, обадих се на Уорли и му казах, че приключваме. Той каза: добре.
Край на историята. Но не съвсем. Броуди знаеше, че не бива да прекъсва признание. Много престъпници започваха да мислят за стаята на разпит като за изповедалня — само дето в този конкретен случай грешникът можеше да убие изповедника си. Затова Броуди предпочете да мълчи.
Тейлър обаче беше готова да предложи опрощение и изкупление.
— Когато се озовах в Мирабад, ми призля от чутото — каза тя. — В буквалния смисъл ми призля. Но… и никога не съм го казвала на никого… ми беше писнало до смърт от начина, по който бяхме третирани от селяните… как ни използваха, как лъжеха, как ни вкарваха в засади на талибаните… и, Господ да ми прости, през ума ми мина мисълта, че са си получили заслуженото.
Мърсър я погледна, но не каза нищо, макар че кимна.
Броуди също я гледаше. Баламосване ли беше това? По-скоро не. Самият той беше спохождан от подобни мисли в Ирак. Войната е черният ангел на рамото ти, който ти нашепва гадни неща в ухото.
Мърсър седна по турски на платформата и се загледа в бамбука.
— Уорли… кучият син пристигна при поста ми с хеликоптер и каза, че искал да поговори с мен. Нищо чудно. Каза ми да се успокоя. Каза, че екипът ми се нуждае от почивка и че щял да се погрижи за това. Отговорих му, че може да си завре почивката в гъза. Той ми напомни, че разговарям с полковник и че ако кажа и една дума на когото и да било за умиротворителната програма, ще прекарам остатъка от живота си зад решетките. Каза ми да помисля за хората си. Те също щели да влязат в затвора. Отговорих му, че и той ще влезе в шибания затвор с мен. Освен това той ми каза — и не съм сигурен, че му вярвам — че някои от хората ми нямали нищо против онова, което правим, и не харесвали начина, по който съм реагирал. Посъветва ме да следя тъмните ъгълчета и да спя с едно отворено око. После се качи на хеликоптера и си замина.
Броуди кимна. Почти можеше да попълни липсващите части и да се досети защо капитан Мърсър е дезертирал от поста си.
— Ако изобщо има някакво значение, капитане, аз бях заплашвана по същия начин — каза Тейлър.
Мърсър я погледна.
— И замълча ли си?
— Да. И съжалявам, че го направих.
— Е… аз нямах намерението да си мълча. Не и след като оня кучи син ме заплаши. Смятах да представя пълен доклад на Военната прокуратура, на майор Пауъл и на ОКР… — Погледна към Броуди и Тейлър и очевидно не пропусна да забележи иронията. — Бях готов да изляза чист и да си понеса наказанието, защото го заслужавах. И щях да дам показания срещу имунитет за хората ми… — Нещо му се видя смешно и той каза: — Имах комплекса на Христос… бях готов да умра заради греховете на другите, дори за моите хора, които бяха готови да ме предадат на Уорли. Господи… къде ми беше умът? Мислех си, че Уорли е дяволът, изкусителят — и се вързах на глупостите му. Но той не се върза на моите. Знаеше, че няма да си мълча, но ми каза, че си отивам у дома. Край на кампанията. И аз почти му повярвах и реших да си държа езика зад зъбите, докато не се прибера… Нямах опит с хора като Брендан Уорли. Аз бях воин. А той беше шибана змия. И си остава такава.