Мърсър замълча и Броуди реши, че капитанът си представя как Уорли пълни гащите. Като се изключеше това, Броуди не си спомняше някой да е споменал за хеликоптер, който трябвало да пристигне на сутринта на мистериозното изчезване на капитан Мърсър. Може би не беше имало черен хеликоптер, който да откара Мърсър на дълго хоризонтално и кратко вертикално пътуване. Или пък хеликоптерът беше станал черен, когато бе получил съобщение за отсъствието на Мърсър от поста. И че може би предвидената среща с генерал Кларк е била съвсем истинска. Нямаше начин да се разбере, но Броуди откри, че се надява Мърсър да е взел правилното решение поради правилни причини. В противен случай онези две години с талибаните бяха ненужни. Точно това се разбира под израза „мъгла на войната“. Мъглата е в ума ти — параноя, слухове, стрес, страх, умора и ежедневното напомняне, че си смъртен.
— Почти успях — каза Мърсър. — На третата нощ се натъкнах на талибански лагер… на петдесет километра източно от Баграм. И това беше началото на двете ми години в ада… благодарение на Брендан Уорли. — Той погледна Броуди и Тейлър. — Още ли мислите, че не бива да го убивам?
— Ние сме общество на закона, Кайл — каза Тейлър. — Не прибягваме до лично отмъщение. Направиш ли го, ставаш не по-различен от човека, който е нарушил закона. Трябва да се върнеш у дома и да направиш онова, което си смятал да направиш преди три години. Тогава не си искал да убиеш Уорли. Искал си той да отговаря за стореното. За него това е щяло да бъде по-лошо от смъртта. Публично опозоряване, загуба на чест и може би затвор. Щяло е да бъде справедливост. Днес не е по-различно.
Мърсър я погледна.
— Ти не си прекарвала две години в килия на талибани.
— Не… не съм, но ако бях…
— Дори не започвай с това. Всъщност казваш, че ти и господин Броуди бихте искали да се измъкнете живи оттук. И предете глупости, които приличат на злато, но си остават баламосване. Сега очаквам да ми кажете да ви пусна, за да можете да разкажете историята ми.
Всъщност Броуди смяташе да предложи точно това, но вече беше ясно, че няма да се получи.
Тейлър тръгна към Мърсър и Броуди погледна стрелците, които изглеждаха напрегнати.
— Маги…
Тя спря толкова близко до него, че почти се докоснаха.
— Ти, капитан Мърсър, си направил първото си лошо решение при първата си среща с полковник Уорли, когато не си му казал да си го начука. Второто ти лошо решение е, че не си докладвал за онова, което ти е казал. Зная за това от личен опит и разбирам какво е да не искаш да ти го натикат отзад. Но всичко случило се след първата ти среща с Уорли е резултат от онова, което си направил или не си направил. И никой не те е принуждавал да дърпаш спусъка в онези села. Това е било твое решение и ти си отвел хората си в онзи ад. Нарушил си всеки закон и всеки кодекс на цивилизовано поведение. — Тя погледна нагоре към Мърсър, който беше петнайсетина сантиметра по-висок от нея, но сега изглеждаше по-нисък. — Това прилича ли ти на опит да се измъкна оттук?
Той помълча известно време, след което каза:
— Готов съм да поема пълна отговорност за онова, което направих.
— Като знаеш, че армията ще бъде снизходителна, защото си изпълнявал заповед на полковник Уорли. По време на война винаги е така. Просто изпълняваш заповеди.
На Броуди му се искаше Тейлър да млъкне преди Мърсър да е казал на Емилио да донесе рибарската мрежа. „Господи, Маги!“.
Но тя не беше приключила, а тикна пръст в лицето на Мърсър.
— А склонен ли си да застанеш пред съда и да признаеш, че си изтезавал и убил Робърт Креншо? Или Тед Хагърти? Или другите, които си убил преди или след това? Не ми се вярва.
Мърсър като че ли беше на ръба или на рухване, или на поредно убийство. Броуди не беше сигурен, че одобрява тази техника на разпит точно в тази ситуация. Онова, което върши работа в затворническа килия, невинаги действа на свобода. Особено на място с име Кемп Тъмбстоун.