— Маги…
— Аз се оправям с това, Скот.
— Но не много добре — каза Мърсър, вземайки думите от устата на Броуди.
— Знаеш ли, че двама души загинаха, докато те търсеха? — попита го Тейлър.
— Да. Знам и имената им. А ти?
— Ако ми ги кажеш, ще се помоля за тях.
— Вече го направих. Запази молитвите за себе си и за партньора си.
— Ще се моля и за теб. Но преди това двамата със Скот се качваме в лодката. Можеш да дойдеш с нас, можеш и да останеш тук. Можеш и да наредиш на хората си да ни застрелят. Правил си го и преди.
„Задръж, Маги. Това го няма в сценария“.
— Извинете…
— Остави на мен, Скот. — Тя погледна Мърсър. — Няма да останем тук, за да бъдем изтезавани от теб. Няма да остана тук, за да бъда изнасилена от хората ти. Качвам се на лодката, а ти прави каквото си искаш.
Мърсър, който явно възвръщаше самообладанието наред с гнева си, я изгледа свирепо.
— Ако направиш и една крачка към лодката, хората ми ще те разкъсат на парчета.
Броуди реши, че е време да упражни малко власт и контрол върху своята несъмнено объркана и бясна подчинена. Отиде бързо при нея и хвана ръката ѝ.
Тейлър го погледна и той видя, че тя е някъде другаде. Очевидно разказът на Кайл Мърсър за смърт и предателство беше събудил и някои нейни спомени.
— Свободна си — с тих, но твърд глас каза Броуди.
— Махам се оттук.
— Ще се подчиниш на заповедта ми и ще се овладееш.
Тя пое дълбоко дъх и кимна.
Мърсър изглеждаше доволен, че не му се е наложило да застреля дамата, за да покаже кой командва тук. Но беше извикал Емилио и хората му, които вече бяха на платформата с готови за стрелба калашници. Мърсър явно намери това за смущаващо предвид малкия проблем с дамата и нареди на хората си да свалят автоматите.
После пристъпи към Броуди и Тейлър.
— Разваляме лагера. Местим се. Така че ако е планирана атака срещу това място, ракетите ще улучат само джунгла. Пореден провал на разузнаването, с което американците вече свикват. Вие двамата ще дойдете с мен като заложници и източник на още информация — както и на забавления.
Броуди не очакваше с нетърпение преход през джунглата и не беше сигурен, че Тейлър е готова за подобно нещо.
— Кайл, остави я тук. Потопи лодката. Каквото и да е писано да става тук, да става. Но тя трябва да остане тук.
— Армията вече не изисква рицарско поведение, господин Броуди.
— Давам ти думата си, че няма да се опитам да избягам.
— Твой дълг е да избягаш и ти е забранено да даваш дума, че няма да го направиш.
— Няма да се разделяме — намеси се Тейлър.
— Ето го отговора ти — рече Мърсър.
Той каза нещо на Емилио, който им даде знак да сложат ръце на главите си.
— Ще останете в ареста, докато се приготвим за тръгване — каза Мърсър.
— Трябва ни вода.
— Ще получите по време на прехода. Дотогава ще се наслаждавате на престоя в ареста, докато си събираме нещата и изгаряме лагера.
Мърсър изглеждаше раздразнен, че му се налага да напуска това място, както и от това, че пристигането на Броуди и Тейлър — и може би пристигането и внезапното заминаване на Тед Хагърти — са причина за това. Реши да им даде да разберат, че не гледа на това преместване като на поражение или победа за тях, и каза:
— Разузнах няколко други места в този пущинак, а и без това е време да се преместим.
Броуди го погледна и погледите им се срещнаха.
— Можеш да бягаш, капитане, но не и да се скриеш от себе си.
За негова изненада Мърсър кимна в знак на съгласие.
— Но пък мога да умра като войник.
— Но няма да умреш с чест. Единствено ти си в състояние да спасиш себе си. И аз наистина искам да го направиш.
— Благодаря и на двама ви за този разговор. Съжалявам, че не мина добре. — Той кимна на Емилио, който им даде знак да го последват.
Броуди и Тейлър тръгнаха с Емилио и петимата му бойци към ареста.
45.
Емилио им нареди да влязат в колибата и изчака, докато си сложат оковите и щракнат катинарите. След като се увери, че затворниците му са сигурно закопчани, изгледа Маги Тейлър по начин, който повече ясно показваше какво си е наумил за нея по-късно.
Броуди се надяваше, че сеньор Кайл е инструктирал Емилио да не тормози пленниците, които вече бяха заложници. Маги обаче не беше помогнала особено, като каза на Мърсър, че трябва да вини единствено себе си за всичко случило се. Естествено, Мърсър знаеше това, но си беше повтарял различна история през годините и предпочиташе своята версия. Все пак като цяло Броуди се гордееше с Тейлър, че бе направила онова, което трябваше. И му се искаше той самият да го беше направил.