Е, ако в Пентагона и Лангли наистина бяха мислили така, би трябвало да пратят някой друг. Не че си правеше четка.
Но Домброски, за когото Броуди наистина вярваше, че не е имал представа за голямата картина, беше пратил най-добрите си хора. А и кого другиго да прати в Каракас по най-знаковия случай на десетилетието, ако не и на века? И ако цялата тази информация се събереше и подредеше правилно, то зачисляването на Маги Тейлър за негова партньорка преди няколко месеца беше случайност. Ако Трент и приятелчетата му мислеха дългосрочно, те несъмнено се бяха разтревожили, че ОКР може в крайна сметка да успее със случая. Тогава може да бяха знаели или не къде се намира Кайл Мърсър, но някои проучвания им бяха показали, че ако от ОКР поемат случая Мърсър, ще го дадат на някой от малцината си бойни ветерани — на човек, който мисли като Кайл Мърсър и може да говори на неговия език, като мъж с мъж, ако изобщо се стигне дотам. И че това трябва да е първокласен следовател, изключителен детектив, човек, който вече има подобни изпълнени задачи, който е безстрашен и готов да заобикаля правилата и да рискува, за да си свърши работата. И този човек можеше да е единствено… ами, главен пълномощен офицер Броуди.
И по някакъв начин ЦРУ бяха успели да уредят техният човек, Маги Тейлър, да стане партньор на пълномощен офицер Броуди още преди ОКР да знае къде се намира Мърсър. Самата Тейлър може да беше участвала в този процес и да беше поискала да стане партньорка на Скот Броуди. И voilà — всичко си застава на мястото и ЦРУ може да разчита, че има очи и уши в малко вероятната, но все пак възможна хипотеза ОКР да научи за местоположението на Мърсър и Скот Броуди да поеме случая. Или… може би е било обратното. От ЦРУ са повлияли на решението Броуди да получи случая, защото партньорката му е техен човек. Или в този случай, тяхната дама. Дамата на Трент.
Ако дори малка част от това беше истина, Броуди трябваше да признае, че в Управлението има и хора, които ги бива в мисленето. Може би Трент в този случай.
— Ти ли поиска да ми станеш партньорка? — попита той.
— Да.
— Защо?
— Трент ми каза да го направя.
— Ясно. Ако искаш да внедриш къртица в някоя организация, прикрепяш я към най-бързо изгряващата им звезда.
— Изобщо не бях чувала за теб. А когато поразпитах… получих смесени отзиви.
— Сериозно?
— Всичко от брилянтен и корав до арогантен задник.
— Някои хора просто са завистливи.
— Една следователка наистина каза, че си очарователен, хубав и винаги се държиш като джентълмен.
— Коя?
— Няма да ти кажа. Но тя добави и че никога не проявяваш нежелано внимание към жените в работата си. Това ми хареса, така че…
Броуди разбираше, че дори ако приличаше на Стенли Домброски, Тейлър е щяла да поиска работата, защото така ѝ е наредил Трент. Тази манипулация на ОКР от страна на ЦРУ беше тревожна. Но точно сега това беше най-малкият му проблем. Въпреки това той попита:
— Коя беше дамата?
— Не е някоя, с която си спал.
— Това намалява кръга.
— Сигурна съм.
— Извинявай за проявата на нежелано внимание снощи.
— Не беше изцяло нежелано. И вината не е изцяло твоя.
— Ще изчакаме до вечерята у вас.
Тя кимна и каза:
— Гълъб.
— За вечеря ли?
— Не. Как можеш да наречеш чаплата гълъб?
— Познах при втория опит.
— Имаш право само на един опит, Скот.
— Мърсър така или иначе знаеше кои сме.
Чуха гласа на Емилио отвън. Разговорът изглеждаше еднопосочен, така че сигурно говореше по радиостанция.
— Готова ли си да се махаме? — попита Броуди.
— Не знам…
— Можеш да го направиш. Готова?
Броуди се надигна, клекна и пъхна ръцете си под дънера. Тейлър последва примера му.
— Мисли за дънера като за някой от другарите ти с рана в гърдите, който трябва да бъде качен в медицинския хеликоптер — каза ѝ той.
Тя кимна.
„Но не мисли какво ще последва, ако не се получи“.
— Добре. Едно, две, вдигай!
Вдигнаха дънера, но Броуди установи, че е по-тежък от миналия път, което означаваше, че е станал по-слаб; усети също, че Тейлър изцежда последните си капки сила.
— Задръж. — Той завъртя дънера така, че краят му се озова на около метър от вратата. — Извикай на Емилио да влезе.
— Скот… коленете ми се подгъват…
— Трябва да качиш човека в хеликоптера, Маги. Кръвта му изтича. Извикай Емилио.
Тя пое дълбоко дъх, но вместо да извика, попита:
— Ще го убиеш ли?
— Не, само ще му смажем шибания череп. Викни го.