Мъжът го изгледа кръвнишки с подутото си око.
— Дай ми каквото искам и нищо няма да им се случи. Продължавай да се инатиш и нещо ще стане с тях. Имаш думата ми. Това е последната ти възможност. Кажи ми къде е той.
Онзи се загледа нагоре към него, сякаш мислеше. Но не за дълго. Щеше да защити семейството си. Всеки мъж на място би го направил. Устните му се разтвориха; опитваше се да заговори. Гласът му беше тих и дрезгав.
Мърсър клекна, за да го чуе.
— Кажи ми.
Мъжът му каза. Само шепнеше, но Мърсър го чу. И щом го чу, веднага разбра. Разбира се, че кучият син ще е там. Просто поредното завъртане на колелото.
Извади бойния си нож и преряза гърлото на мъжа. Кръвта плисна.
Мърсър избърса ножа в панталоните на умиращия и се изправи. Погледна обувките на мъжа. Кожени мокасини. Досега не ги беше забелязал. Бяха хубави, по-добри от сандалите, които беше взел от последния, когото бе убил. Свали ги от краката му и ги обу.
Кръвта от гърлото започна да тече на тънка струйка, гърдите вече не се издигаха и спускаха. Мъжът беше мъртъв.
Отвън долиташе напевният зов на мюезина от близката джамия. Гласът му беше нисък и тържествен, почти скръбен. В целия град хората щяха да прекъснат делата си, за да отвърнат на зова, да коленичат и да превият гърбове в общия акт на подчинение.
Кайл Мърсър беше имал навремето нещо подобно — общи ритуали, братство. Това беше армията, а в по-широк смисъл и страната му. Сега имаше единствено мишена. И направление.
II.
Куонтико, Вирджиния
Август 2018
2.
— Кажете ми нещо, господин Броуди. Нямаше ли начин да не застрелвате мулето?
Главен пълномощен офицер Скот Броуди не можеше да повярва, че са го извикали в кабинета на генерала, за да говорят за шибаното муле. Не беше останало нищо за казване. Всичко, което можеше да се каже за мулето, вече беше казано.
Генерал-майор Стивън Хакет беше началник на Военната полиция на армията на САЩ, а Броуди беше специален агент в армейския ОКР, Отдела за криминални разследвания, който беше детективската ръка на ККР, Командването за криминални разследвания. Задачата на ОКР беше да решава всички проблеми с налагането на закона в армията, а на герба му пишеше „Направи това, което трябва да се направи“. Броуди вземаше това мото присърце. Критиците му можеха да кажат, че го интерпретира като… ами… направи това, което трябва да се направи.
Кабинетът на началника на Военната полиция се намираше в Куонтико, Вирджиния, на около шейсет и пет километра южно от Вашингтон. Базата на Морската пехота беше една от най-големите и в нея се намираха още и Военноморската криминална следствена служба, станала прочута покрай телевизионния сериал „Военни престъпления“, както и на Военновъздушната служба за специални разследвания. Куонтико беше и дом на Академията на Администрацията за борба с наркотиците, Академията на ФБР и Лабораторията на ФБР. Властите явно бяха съсредоточили тук всички тези служби с идеята за сътрудничество помежду им и за по-малко разходи, но като се имаше предвид как стоят нещата като цяло, това най-вероятно беше някаква случайност.
В кабинета на генерал Хакет бяха и полковник Стенли Домброски и пълномощен офицер Маги Тейлър. Домброски беше човекът, който обикновено даваше задачи на Броуди. Маги Тейлър пък беше наскоро назначеният партньор на Броуди.
Хакет изглеждаше като генерал от кастинг — висок метър и осемдесет, с къса сива коса и поза, която те караше да си мислиш, че някой е напъхал прът в задника му. Полковник Домброски пък приличаше на продавач на бира във Фенуей. Беше висок метър и седемдесет, поне с двайсетина излишни килограма, доста плешив и с вечна четина. Освен това създаваше впечатление, че не е от най-острите щикове в армията — но при Стенли Домброски нямаше нищо тъпо. Броуди подозираше, че Домброски никога няма да се издигне по-високо от полковник. Армията държеше генералите да изглеждат като генерали, макар че това често беше в нейна вреда.
Армията обаче нямаше проблем с външността на Маги Тейлър и ако на двамата с Броуди не им се налагаше често да бъдат под прикритие, със сигурност щеше да използва снимката ѝ за наборните си постери. Маги беше висока метър и седемдесет и пет, имаше къса руса коса, съвършен нос, пълни устни, бляскави кафяви очи, излъчващи интелект, и перфектно стегнато тяло.
Броуди беше висок, с кафява коса с цивилна прическа, и смяташе, че изглежда доста добре, ако можеше да се вярва на безпристрастните мнения на бивши приятелки и на майка му. Днес носеше джинси, черна тениска и спортно сако уж „Армани“, което си беше купил в Тайван за дванайсет долара. Армейските криминални следователи обикновено се обличаха цивилно, освен ако не бяха под прикритие и не се представяха като неуниформени военнослужещи. Маги Тейлър обаче беше с униформа, защото така изискваше протоколът, когато те вика генерал. Домброски, който винаги беше униформен, им го беше напомнил с имейл, който Броуди не беше прочел. Беше сигурен, че по-късно Домброски ще му чете конско, задето не си чете имейлите, което си беше самата истина — но за Броуди повечето официални армейски имейли трябваше да се разглеждат като спам.